Решение № 7954 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14972/2010 г.

Решение № 7954 от 7.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14972/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано по касационна жалба на "Сакарци" АД, гр. Свиленград, ул. "23-ти септември" № 33, представлявано от Петър Костов Глушков, чрез адв. Пламен Атанасов, против Решение № 1243 от 17.09.2010 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 2265 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 260800445/10.09.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Хасково, потвърден с Решение № 776/5.11.2008 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са определени следните задължения: ДДС за 2002 г. в размер на 16 571,09 лв. главница и 12 408,36 лв. лихви; данък за общините за 2002 г. в размер на 8 285,54 лв. и 6 175,95 лв. лихви; данък върху печалбата за 2002 г. в размер на 20 174,73 лв. и 14 567,49 лв.; лихви върху авансови вноски за корпоративния данък за 2003 г. в размер на 712,61 лв. и за 2004 г. - в размер на 424,01 лв.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в липса на собствени мотиви; необосновани фактически изводи; неправилен извод, че са налице основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК - незачитане в тази връзка на заключението на вещото лице; неправилно определяне на данъчната основа. Налице са били пропуски в счетоводното отчитане, които са послужили на приходните органи да приемат, без основание, че са налице укрити приходи. Констатациите на РА се ползват с презумпция за истинност само ако са обосновани. Неправилно е приложен чл. 61а ЗКПО (отм.). Иска се отмяна на решението и на РА и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Стоянов, оспорва жалбата по съображения в кратко писмено възражение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата за процесуално допустима, а по съществото за неоснователна поради следното:

1. В ревизионното производство е установено, че през 2002 г. РЛ е закупило хляб и макаронени изделия на обща стойност съответно 32 327,51 лв. и 57 967,925 лв., отчетени като разход, като към 31.12.2002 г. не е имало наличности от посочените стоки, нито осчетоводен брак на стоки от тези видове. Това е послужило като основание да се приеме, че има данни за укрити приходи на посочената стойност - основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за извършване на ревизията по посочения особен ред. Данъчната основа е определена, като е взето предвид отчитането на продажби на макарони на стойност 7 440 лв., и е прието че има неотчетени приходи в размер на 82 855,43 лв. Така са определени посочените по-горе задължения по ЗДДС (отм.) и по ЗКПО (отм.). Ревизиращите не са приели тезата на РЛ, че ставало дума за получени макарони и хляб, раздадени като рента на арендодатели, поради обясненията на самия управител на дружеството (стр. 106, стр. 165 от делото), че рента е раздавана във вид на зърно - пшеница от склада на фирмата.

РЛ е поддържало, че закупените хляб и макаронени изделия са всъщност предоставени на арендатори на дружеството вместо част от дължимото им зърно като рента, продадени по намалени цени на база на раздадени купони. Затова била създадена специална спомагателна раздавателна ведомост за раздадената рента за всяка година, която ревизиращите не признали.

С основание съдът е приел, при наличието на осчетоводени покупки на хляб и на макаронени изделия и липса на брак и налични количества от тези стоки към 31.12.2002 г., че е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за извършване на ревизията по посочения особен ред. Отделно от това и двете приети по делото експертни заключения са установили нередовно счетоводно отчитане на твърдяните от РЛ стопански операции.

Съдът, при задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, е направил обоснован извод, че поддържаното от РЛ, че закупените хляб и макаронени изделия са били раздадени като рента на арендодатели на дружеството, не е доказано. В тази връзка, правилно е преценена доказателствената стойност на представената за констатация "Книга - Рента 2002 г.". Съдът правилно е приел, че тя има качеството на частен свидетелстващ документ, съдържащ изгодни за издателя си факти и следва да бъде преценявана с оглед на всички събрани останали доказателства. Приел е, че в този документ е удостоверено раздаването на различни лица на брашно, зърно, купони, макарони и олио, но липсва конкретизация, за да се приеме съответствие по количество и стойност със сумата на закупените от РЛ стоки, за които е прието, че са били предмет на укрити продажби. Съдът с основание е изтъкнал, че на л. 165 от делото се намират обяснения на управителя на дружеството, дадени в хода на ревизията, относно раздаването на рента, които противоречат на поддържаното от страната на по-късни фази на данъчния процес. В тези обяснения се твърди, че издължената рента през 2002 г. е в размер на 406 000 кг пшеница от склада на фирмата.

2. В ГДД за 2002 г. по чл. 51, ал. 1 ЗКПО (отм.) РЛ е декларирало за 2002 г. преотстъпен данък върху печалбата по реда на чл. 61а в размер на 8 989,25 лв. Констатирано е и съдът обосновано е потвърдил тази констатация, че този данък не е осчетоводен като резерви, поради което не е изпълнено законовото условие отчетените резерви да се инвестират в посочените в нормата на чл. 61а ЗКПО (отм.) дейности.

Съгласно чл. 61а ЗКПО (отм.), в приложимата му за 2002 г. редакция, преотстъпва се данък върху печалбата на земеделските производители - юридически лица, за непреработената растителна и животинска продукция, в това число от пчеларство, бубарство, сладководно рибовъдство от изкуствени водоеми и оранжерийно производство без декоративното. Преотстъпеният данък се отчита като резерви. Преотстъпването на данъка е валидно, ако отчетените като резерви преотстъпени средства се инвестират в посочените по-горе дейности. Правилно съдът е приел, че доколкото освен дейностите, посочени в нормата, РЛ е извършвало и дейност по продажба на макаронени изделия и няма разграничение за обема на едната и другата дейности това е допълнително основание за непризнаване на преотстъпения данък. Не е била спорна и липсата на отчитането на данъка като резерви, което също е част от фактическия състав на разпоредбата.

3. Констатирано е, че РЛ не е внесло в срок авансови вноски по чл. 56 ЗКПО за 2002, 2003 и 2004 г., поради което на осн. този текст и чл. 58, ал. 1 ЗКПО и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ са начислени лихви. Срещу тези констатации липсват конкретни оплаквания, както и доказателства.

Решението следва да остане в сила. На ответника не се дължи юрисконсултско възнаграждение поради липса на процесуално представителство за него в касационното производство.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,