Решение № 9485 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2017 г.

Решение № 9485 от 11.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9460/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Д. Н." ЕООД, гр. Д. срещу решение № 1034/15.06.2017 г. на Административен съд гр. П. по адм. д. № 2311/2016 г., в частта в която съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед № 728/12.08.2016 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Решението в частта за разноските е поправено с решение № 1367/25.07.2017 г. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът не е обсъдил всички възражения на дружеството. Основното касаело непосочване в заповедта на нарушените норми от изписаните стандарти; както и констатирано разминаване между мотивите на заповедта и разпоредителната част на същата. В заповедта била изписана правна квалификация по чл. 88, ал. 1, т. 1 ЗЗП, но липсата на мотиви препятствала правото на защита на дружеството. Посочва, че чрез заповедта се преследват различни цели от заложените в ЗЗП, като проследява действия на конкурентна фирма "Лорели", които обосновава като нарушаващи конкуренцията. Оспорва измерванията и констатациите на проверяващите органи, като твърди, че предвид спецификите на всяко от леглата, които са с различни размери, съдът неправилно е направил изводите си като цяло. Не били ценени като доказателства по спора представените протоколи за изпитване и декларации за съответствие от турската фирма - производител. Претендира смесване на понятията "оценка на безопасност" и "оценяване на съответствието". Твърди, че първоинстанционният съд посочва кога един продукт е безопасен и кога не, съгласно нормите на чл. 69, чл. 70 и чл. 71 ЗЗП, но такова разграничение не е направено от административния орган, като същото следвало да се третира като съществено процесуално нарушение. В молба на л. 16 по делото прави искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /ЕС/ в 14 пункта. Ответникът, Председателят на Комисията за защита на потребителите изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура представя мотивирано заключение за правилност на обжалваното съдебно решение в оспорената част. По делото е постъпила и втора касационна жалба от "Д. Н." ЕООД срещу решение № 2115/29.11.2017 г. на Административен съд гр. П., с което съдът е отхвърлил молбата на дружеството за допълнително решение по реда на чл. 176 АПК. При извършена служебна проверка за допустимост на касационните жалби, съдебният състав прави извод, че същите са подадени от лице с правен интерес, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу акт с правна квалификация чл. 208 АПК. Производството пред Административен съд гр. П. е образувано по жалба на "Д. н." ЕООД срещу Заповед № 728/12.08.2016 г. на Председателя на Комисията за защита на потребителите. Със същата, на "Д. Н." ЕООД се нарежда да спре временно доставянето на пазара на детски легла, изработени от ПДЧ и МДФ за период, необходим за извършване на контрол, проверка и оценка на съответствието на стоките с установените изисквания за безопасност, регламентирани в стандарт БДС EN 716 - 1: 2008+А1: 2003 и стандарт БДС EN 716- 1: 2008+А1: 2013. Детските легла, чиито временно спиране доставката на пазара се нарежда са изброени по точки от 1 до 11 като марка, модел и размер. За да отхвърли жалбата срещу заповедта в частта за легла от т. 1 до т. 10 първоинстанционният съд е приел, че същата е законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК. Решението е неправилно: Чл. 88, ал. 1 ЗЗП, цитирана като правна квалификация на акта, предоставя компетентност на председателя на КЗП при възникнали нормативно определени предпоставки, да наложи някоя от предвидените в закона принудителни административни мерки. Съгласно текста на разпоредбата, когато контролен орган установи, че определена стока, услуга или партида стоки, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите, той е длъжен, като вземе предвид условията за производство или търговия на стоката или услугата, да предприеме следните мерки: 1. да разпореди временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара за периода, необходим за извършването на контрол, проверка и оценка на безопасността й; в срок до 24 часа от доказване безопасността на стоката контролният орган се произнася по наложената мярка за временно спиране доставянето на стоката или предоставянето на услугата на пазара; 2. да разпореди или да организира незабавно и ефективно изтегляне на стоката от пазара или преустановяване предлагането на услугата, както и отправяне на предупреждения към потребителите за рисковете, които стоката или услугата съдържа; 3. да разпореди или да координира или, ако е необходимо, да организира съвместно с производителите и дистрибуторите изземване на стоката от потребителите и нейното унищожаване. В конкретната хипотеза е приложена мярката по т. 1, като органът е разпоредил да се спре временното доставяне на изписаните детски легла, изработени от ПДЧ и ЧДФ. Предпоставка за налагане на мярката следва да бъде констатация на компетентен орган, че определена /в случая/ стока, пусната на пазара, представлява или е вероятно да представлява опасност за здравето и безопасността на потребителите. За да мотивира предпоставката за налагане на мярката, органът е изписал следните факти: За стоките възникват съмнения относно тяхната безопасност, поради това, че: 1. Разстоянието между опората на краката и горната повърхност на страните и таблите на леглата е по-малко от 600 мм; 2. Има достъпни остри ръбове; 3. Има самонарезни винтове. Касационната инстанция споделя възраженията на касатора, че така изписаните като констатирани факти не обосновават мотивираност на акта в частта досежно съществуващата опасност за живота и здравето, и безопасността на потребителите, които единствено мотиви могат да създадат извод за необходимост от налагане на мярката. Основателни са възраженията на касатора, че в тежест на органа е да докаже предпоставките, обосноваващи налагане на мярката. По отношение на констатация 2 и констатация 3 липсва посочване на нарушена норма или точка от който и да било стандарт; а по отношение на констатацията по т. първа, изписаната като нарушена точка 5.2.3 на стандарт БДС EN 716 - 1: 2008+А1: 2003 липсва. Съдът споделя възраженията на касатора за немотивираност на обжалваната пред първоинстанционния съд заповед. Правомощието на председателя на КЗП да нареди временно спиране на доставката на стоки на пазара е само при нормативно заложените предпоставки. В тежест на органа е да докаже реализиране на същите в действителността, както и да обоснове, че изписаните като констатирани факти превръщат стоките или създават съмнение досежно стоките относно тяхната безопасност. В случая са изписани констатирани факти в три точки, но липсва обоснован извод, базиран на приложени и изписани норми или точки от стандарти, защо тези факти са приемат от органа като даващи основания да се постави под съмнение безопасността на стоката или същата да се третира като създаваща опасност за потребителите. Дори и мярката да е временен характер, а именно - до извършване на необходимия контрол, последният не дава правомощие на органа да не мотивира акта си в частта досежно съмнението за небезопасност на стоката, което следва да почива на обективни констатации във връзка с приложими нормативи за безопасност. Горното обосновава извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед изцяло поради допуснати съществени процесуални нарушения. Като е обосновал частична законосъобразност на оспорения акт в частта, в която е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен в отхвърлителната му част. Като акцесорно, решението по чл. 176 АПК също подлежи на отмяна. Предвид изхода на спора, съдът намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване не следва да бъде уважавано. С оглед изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер на 2 225 лева, като се приспадне сумата в размер на 59 лева, присъдена от АСП.