Решение № 15735 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3473/2019 г.

Решение № 15735 от 19.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3473/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба от Кмета на Община Пазарджик, подадена чрез процесуалния му представител – юрисконсулт Виячева, против Решение № 89/25.02.2019 г., постановено по административно дело № 982/2018 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменена негова Заповед № 2266/01.10.2018 г., нареждаща премахване на незаконен строеж "Масивен гараж със санитарен възел" с площ 42, 42 кв. м., находящ се в УПИ XVI-290, кв. 35 по плана на [населено място], извършен от Н. Величкова. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорват се правните изводи на съда за търпимост на строежа, като несъответни на събраните по делото доказателства и на приложимите норми. Касационната жалба се поддържа от главен юрисконсулт Виячева, която моли да бъде уважена, както и се присъдят разноски в ползи на общината. Ответната страна – Н. Величкова се представлява от адвокат Е. Бързанова, която оспорва касационната жалба по съображения, които са в подкрепа на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - Пазарджик е заповед, с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Масивен гараж със санитарен възел", находящ се в УПИ VI-290, кв. 35 по плана на [населено място], [община], като извършен без строителни книжа. За да отмени заповедта, съдът е приел, че строежът е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ, и като такъв неподлежи на премахване. Така постановеното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. На първо място, съдът не се е съобразил с представените по делото съдебни решения, с които е разрешен спор относно търпимостта на процесния строеж по повод издаден отказ да бъде издадено удостоверение, установяващо този факт. С Решение № 7026/29.05.2018 г., постановено по административно дело № 1826/2018 г. по описа на Върховния административен съд, второ отделение, е оставено в сила Решение № 685/28.12.2017 г. по административно дело № 623/2017 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е потвърден отказ на главния архитект на Община Пазарджик да издаде удостоверение за търпимост на строежа. Действително, това удостоверение се издава по повод прехвърлителни сделки с имота и служи в нотариалните производства, респективно този документ или отказът да бъде издаден не обвързва съдът по бъдещи спорове, но в случая е проведено съдебно производство, приключило с решение, отричащо търпимостта на същия строеж, с което както административния орган, издал процесната заповед, така и съдът, преценяващ нейната законосъобразност, е следвало да се съобразят. Дори да се игнорират горните съждения, неправилен се явява изводът на съда относно търпимост на строежа, като съответен на строителните правила и норми, действали по време на извършването му. За да възприеме този извод, съдебният състав се е позовал на заключението на вещото лице, според което към 1974 г., когато е прието, че е извършен строежът не били разписани нормативи относно застрояването на постройките от допълващото застрояване, каквито били въведени с приемането на Наредба № 5/1977 г. за правила и нормативи по ЗТСУ. Това заключение е необосновано, тъй като преди приемането на тази наредба са действали Строителни правила и норми за изграждане на населените места, утвърдени от Комитета по строителството и архитектурата на Министерски съвет, обн. ДВ, бр. 75/08.09.1959 г. Не е било спорно по делото, че строежът представлява сграда на допълващото застрояване, състояща се от няколко помещения с общ покрив и с различно предназначение – гараж, санитарен възел, лятна кухня и склад. С оглед на тези си характеристики, сградата не може да се квалифицира само като гараж, а представлява второстепенна постройка на допълващото застрояване със смесено предназначение. Тази постройка е разположена на вътрешната регулационна граница със съседния УПИ XV-290 и на уличната регулация. Видно от представените по делото скици е, че в съдения имот липсва изградена сграда на калкан с процесната. С оглед на това си местоположение, второстепенната постройка не отговоря на правилата и нормативите, действали към 1974 г., както и по сега действащия закон. Съгласно чл. 60, ал. 1 и 3 от посочените по-горе Строителни правила и норми за изграждане на населените места, утвърдени от Комитета по строителството и архитектурата на Министерски съвет, постройки от този вид трябва да отстоят най-малко на 3 метра от регулационните линии към съседите, или на страничната регулационна линия само ако покриват калканния зид на заварена сграда или със съгласието на собственика на съдебния парцел, изразено в нотариално заверено заявление. Не са спазени и изискванията относно местонахождението на този вид сгради, разписани в чл. 42, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ. Следователно, строежът като несъобразен с посочените по-горе строителни правила, не може да бъде квалифициран като търпим, респективно подлежи на премахване, тъй като е изграден без необходимите строителни книжа. С оглед изложените мотиви, съдебното решение следва да се отмени, а оспорената заповед като законосъобразна да бъде потвърдена чрез отхвърляне на подадената срещу нея жалба. При този изход на спора, в полза на Община Пазарджик следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 200 лева – по 100 лева за всяка съдебна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение