Решение № 8637 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2009 г.

Решение № 8637 от 29.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2489/2009 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по две касационни жалби, подадени съответно от кмета на община Варна, чрез юрк. Валентин Бакалов, и от Иван Атанасов Пенов от гр. Варна срещу решение № 494 от 17 юли 2008 година, постановено по адм. д. № 1980/2003 година по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменена заповед № Р-457/10 януари 2002 година на кмета на община Варна. В двете касационни жалби се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. От ответницата Маргарита Иванова Иванова, чрез пълномощника си адв. Доника Рахнева, е представила писмено възражение, в което излага подробно съображенията си за неоснователност на касационните жалби. Претендира заплащането на разноски за касационната инстанция. Ответникът Васил Иванов Василев, чрез пълномощника си адв. Петър Обретенов, намира за неоснователна подадената касационна жалба. Останалите ответници - Ивайло Иванов Василев, Камен Маринов Минев, Свилен Маринов Минев, Здравко Николов Пеев, Кинка Цонева Пандъкова, Евгения Антонова Пандъкова, Атанас Янакиев Атанасов, Аида Оганесовна Джабалян, Маринчо Стоянов Василев, Ваня Антонова Пандъкова, Мариола Атанасова Узунова-Захариева, Камен Тодоров Захариев, Тодора Маринова Пенова, Мирослав Атанасов Пенов и Ганка Боянова Дале, не са заявили становищата си по подадените касационни жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че решението е частично неправилно. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Пред Варненския окръжен съд Маргарита Иванова Иванова и Ивайло Иванов Василев са обжалвали заповед № Р-457/10 януари 2002 година на кмета на община Варна, с която на основание чл. 86 и чл. 90 от ППЗТСУ във връзка с чл. 6, т. 7 от ЗТСУ и § 6, ал. 6 от ЗУТ е одобрено попълването на кадастралния план на 7м. р., гр. Варна за поземлени имоти пл. № 754, 755 и корекция на граница за имот пл. 298 така, както е показано на приложената скица. Съдът е приел, че при издаването на заповедта са допуснати нарушения, поради което я е отменил. Решението е допустимо и правилно. По делото не е спорно, а и от данните в него се установява, че Маргарита Иванова Иванова и Ивайло Иванов Василев са съсобственици на поземлен имот № 298, чиято граница е предмет на оспорената пред съда заповед. Поради това жалбоподателите са заинтересовани лица и съответно имат правен интерес от оспорването на заповедта. Правният им интерес от оспорването на цялата процесна заповед на кмета на общината произтича от това, че не е възможно нанасянето на новите имоти без да нанася една от границите. Ето защо, като се е произнесъл по законосъобразността на цялата оспорена пред него заповед окръжният съд е постановил допустимо решение. Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд относно липсата на фактически основания за издаването на заповедта. Посочването само на правното основание за издаването на последната, при това погрешно посочено, не е достатъчно. Липсата на мотиви за издаването на даден административен акт има за последица отмяната му, както е приел и окръжния съд. Освен това съставеният на 28 септември 2001 година констативният акт, който следва да отразява непълнотите и грешките в кадастралния план, не е подписан от жалбоподателите в качеството им на заинтересовани лица. Този акт, съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР, се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. В разпоредбата на чл. 71, ал. 3 от Наредба № 14 от 23 юли 2001 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (сега отменена, но в сила към датата на издаването на оспорената заповед) също изрично е отразено, че съставения акт за непълноти и грешки се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересуваните собственици. С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересовани лица се удостоверява факта, че по отношение на имота липсва спор за материално право. В случая по делото се съдържат данни за спор за материално право, а наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, както е предвидено в чл. 53, ал. 2 от ЗКИР. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е приложил правилно материалния закон. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което оспореното решение като допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане ще следва да бъдат осъдени касаторите да заплатят на Маргарита Иванова направените пред настоящата инстанция разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 400 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,