Решение № 4564 от 11.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9026/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Приморско срещу Решение 804 от 16.06.2022 г. по адм. дело 568/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на общината срещу Решение РД-02-14-304 от 17.03.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма ИНТЕРРЕГ инструмент за предприсъединителна помощ България Турция 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на община Приморско. Решението се обжалва като неправилно поради нарушение материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че мотивите на съда са бланкетни и не са обсъдени оплакванията в първоинстанционната жалба. Оспорват се изводите на съда относно липсата на основания за спиране на строителството през първите два периода на спиране, а през третия, че незаконосъобразно са извършвани СМР по време на спирането. Отричат се извършването на нарушение на принципа на добро финансово управление и наличието на основание за определяне на финансова корекция. Направено е искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени административният акт. Ответникът - ръководителят на Управляващия орган на Програма ИНТЕРРЕГ инструмент за предприсъединителна помощ България Турция 2014-2020 г., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното съдебно решение и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на община Приморско срещу Решение РД-02-14-304 от 17.03.2022 г. на ръководителя на Управляващия орган на Програма ИНТЕРРЕГ инструмент за предприсъединителна помощ България Турция 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на община Приморско в размер на 5 % върху допустимите разходи по договор 53/31.01.2020 година на стойност 336 547,67 лева без ДДС (403 857,20 лева с ДДС) с изпълнител Техно Енерджи ООД. Предметът на договора е Промяна на предназначението и съхраняване на жилищна сграда в посетителски център в с. Ново Паничарево. Финансовата корекция е определена за нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ във връзка с т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата за посочване на нередности). Административният орган е констатирал нарушение на принципа на добро финансово управление и в частност на принципите на икономичност и ефикасност. Като фактическо основание за определяне на корекцията е посочено, че срокът за изпълнение на поръчката съгласно договора за обществена поръчка е 4 месеца, но строителството е извършено за повече от четири пъти по-дълъг срок - 528 дни. Протокол 2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строеж е съставен на 17.02.2020 г. Акт обр. 15 е съставен на 29.07.2021 г. По този начин не са спазени условията на договора, както и публикуваните изисквания относно времето за завършване на строителните работи. Въпреки че строителството не е изпълнено в срок, за установения срок на забава не е начислена неустойка. В административния акт е посочено, че строителството е спирано три пъти с акт обр. 10. Първият път за 59 дни поради пандемията от Ковид-19 от 20.03.2020 г. до 18.05.2020 г. Вторият път за 19 дни поради неблагоприятни климатични условия от 28.05.2020 г. до 16.06.2020 г. Третият път за 347 дни поради преработка на инвестиционните проекти от 10.08.2020 г. до 23.07.2021 г. Органът твърди, че липсват основания за първото и второто спиране. Относно първото спиране съгласно приложимите за периода заповеди на министъра на здравеопазването не са ограничени дейностите на строителните обекти. Относно второто спиране органът посочва, че има 8 последователни дни без валежи според справката от НИМХ (04.06.2020 г. 11.06.2020 г.), поради което не е толкова продължителен периодът на неблагоприятни климатични условия, колкото реално е било спряно строителството. Относно третото спиране органът оттегля констатацията си, че по време на спирането са извършвани СМР. Позовава се обаче на становище на ДНСК, че строителят е извършвал СМР в нарушение на чл. 154, ал. 5 ЗУТ преди издаване на Заповед 12 от 23.07.2021 г. на главния архитект на община Приморско. Относно тази нова констатация органът не посочва каква е нейната връзка с третия период на спиране и не уточнява дали оспорва основанието за спиране на строителството. Въз основа на горните съображения административният орган приема, че от бенефициера е допуснато нарушение на принципа на добро финансово управление по член 4, параграф 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 г., изразяващо се в нарушение на принципа на икономичност и принципа на ефикасност. Принципът на икономичност е нарушен, тъй като предоставените ресурси, представляващи безвъзмездна финансова помощ, са използвани за заплащането на услуги, извършени не в съответствие с разпоредбите на националното законодателство, доколкото може да се направи заключение, че са изпълнявани дейности по СМР преди издаване на заповед за допълване на издаденото разрешение - в нарушение на чл. 154, ал. 5 ЗУТ. Принципът на ефикасност е нарушен, защото поетият от изпълнителя ангажимент не е изпълнен във вида и обема, в който е поет по отношение на срока за изпълнение, тъй като завършването на строителните не е изпълнено в срок, като са налице периоди, през които не е било налице основание строителството да бъде спирано. При проверка на законосъобразността на акта за финансова корекция съдът е приел, че оплакванията на бенефициера са неоснователни, възприемайки аргументите, изложени от административния акт. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Констатацията за допуснато нарушение на принципа на добро финансово управление и в частност на принципите на икономичност и ефикасност е необоснована. При издаването на акта е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изложените от административния орган мотиви в подкрепа на извода за нарушение на принципа за икономичност са неотносими. Принципът на икономичност изисква ресурсите да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена. Евентуалното нарушение на разпоредби на националното законодателство в областта на строителството извършване на СМР преди издаване на заповед за допълване на разрешението за строеж, не попада в хипотезата на нарушение на принципа на икономичност. В обстоятелствената част на акта органът посочва, че корекцията е върху допустимите разходи, а същевременно излага аргументи, че нарушението се състои в заплащането на разходи за СМР, които са извършени в нарушение на нормативната уредба, т.е. оспорва тяхната допустимост. По този начин органът е допуснал смесване на два различни института на верификацията и финансовата корекция, което е опорочило законосъобразността на акта за финансова корекция. Мотивите в подкрепа на извода за нарушение на принципа за ефикасност не съдържат анализ на относимите факти и обстоятелства, а от правна страна са изцяло бланкетни според органа поетият от изпълнителя ангажимент не е изпълнен във вида и обема, който е поет по отношение на срока за изпълнение, тъй като завършването на строителните не е изпълнено в срок, като са налице периоди, през които не е било налице основание строителството да бъде спирано. Относно забавата при изпълнение на строителството на стр. 6 от акта органът изразява становище, че тя е 528 дни, като при изчислението на посочена стойност включва и трите периода на спиране. След това на стр. 14 посочва, че приема доводите на бенефициера, изложени в депозираното възражение, че нарушението на чл. 7, ал. 3, т. 11 от Наредба 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството не е надлежно доказано и не следва от събраните по производството доказателства, поради което органът оттегля съответната констатация, че в нарушение на правилата определени дейности по СМР са били извършвани през периода, в който строителството е било спряно. Независимо от оттеглянето на тази констатация органът не преизчислява периода на забавата. В резултат на това не става ясно кои периоди има предвид органът в мотивите си относно нарушението на принципа на ефикасност, когато посочва, че са налице периоди, през които не е било налице основание строителството да бъде спирано, какъв е според органа действителният размер на забавата и в крайна сметка защо не е постигнато най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите. Основателно касационният жалбоподател се оплаква, че съдът не е обсъдил аргументите от първоинстанционната жалба. Вместо да подложи на анализ изложените в акта фактически и правни основания и да провери тяхното съответствие, съдът изцяло е възпроизвел бланкетните мотиви на органа и необосновано е приел, че в административния акт са посочени фактите, които административният орган счита, че са относими към нарушението на съответния принцип. По горните съображения обжалваното съдебно решение е неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени актът за определяне на финансова корекция. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение