Решение № 17111 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 606/2013 г.

Решение № 17111 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 606/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу Решение № 2839 от 23.11.2012 г., постановено от Административен съд - гр. Варна по адм. д. № 2411 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № № 031103350/05.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна против "Месокомбинат Варна" АД със седалище и адрес на управление с. Яребична, общ. Аксаково, ЕИК по Булстат: 148149656, представлявано от Евгения Жекова Манджукова, който акт е потвърден с Решение № 236/06.04.2012 г. на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при ЦУ на НАП, относно определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. декември 2007 г. в размер на 1975226,60 лв. и лихва от 872401 лв. в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактура, издадена от "Булмес" ООД. Касаторът оспорва изводите на административния съд за незоконосъобразност на оспорения РА, като настоява, че Съдът не е положил достатъчно усилия да изясни спора от фактическа страна и не се е произнесъл по всички основания за изменение на данъчните задължения. Излага подробни съображения по фактологията на случая. Подателят на касационната жалба изрично оспорва и решението в частта му за разноските, като намира, че административният съд неоснователно е отхвърлил възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира отмяна на съдебния акт и решаване на делото по същество, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В с. з. касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът по жалбата - "Месокомбинат Варна" АД, в с. з. чрез пълномощника адв. Зарев оспорва жалбата, моли за оставяне на решението в сила, както и за присъждане на разноски. Представя писмена защита с развити подробни съображения. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният администратвен съд, Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледан по същество, въпросът за нейната основателност почива на следните съображения: Административен съд - гр. Варна е установил, че обжалваният пред него ревизионен акт е издаден по реда на чл. 133 ДОПК. На дружеството-жалбоподател вече е била извършена ревизия по ЗДДС за м. декември 2007 г., документирана с РА № 030800816/28.05.2008 г., с който е определен ДДС за възстановяване в размер на 1987752 лв. Ревизионният акт е влязъл в сила. На 22.03.2011 г. орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна е изпратил уведомление изх. № ВхК-1616-13 по чл. 134, ал. 1 ДОПК до Директора на същата ТД на НАП, в което се съдържат данни за наличие на обстоятелства по чл. 133, ал. 2, т. 1, б."а", т. 2 и т. 3 ДОПК. По така подаденото уведомление Директорът на ТД на НАП-гр. Варна се е поизнесъл с Решение № 63/22.03.2011 г., като е възложил ревизия по ЗДДС на ответника по касация по реда на чл. 133 ДОПК за м. декември 2007 г. - за изменение на данъчни задължения, определени с влезлия в сила РА № 030800816 от 28.05.2008 г. За да постанови това решение, органът по възлагането е приел, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за установяване на задълженията по ЗДДС на "Месокомбинат Варна" АД - чл. 133, ал. 2, т. 1, б."а" ДОПК. Позовал се е на постановление от 17.10.2010 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура по пр. пр. № 5467/2010 г., с което е постановено да се извършат допълнителни ревизии за период 2007 - 2008 г. на задължени лица на територията на ТД на НАП-гр. Варна, както и на писмо на Зам. изпълнителния директор на НАП, в което са обективирани съмнения, че през м. декември 2007 г. на "Месокомбинат Варна" АД неправомерно е било признато правото на данъчен кредит по издадения му РА от 28.05.2008 г. При настоящата ревизия не е признато право на данъчен кредит в размер на 1975226,60 лв. по фактура № 1/27.12.2007 г., издадена от "Булмес" ООД. Ревизиращият орган е приел, че сделката по покупко-продажба на недвижим имот, за която е издадена фактурата, е нищожна поради невъзможен предмет и без основание. Оттук е направил извода, че данъкът по фактурата е начислен неправомерно и ревизираното лице няма право на данъчен кредит по нея. Административният съд е формирал извода, че оспореният пред него РА е издаден от компетентен административен орган, както и че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да опорочават акта, поради което същият е допустим и валиден административен акт. Разглеждайки спора по същество, първоинстанционният съд е отменил обжалвания РА, тъй като е приел, че всички обстоятелства, послужили като основание за издаване на акта за изменение данъчните задължения на ревизираното лице, са могли да бъдат известни в хода на първата му ревизия, приключила с влезлия в сила ревизионен акт. Съдът е изложил мотиви, че новосъздадените писмени доказателства, отнасящи се до факти, които са могли да бъдат известни на органа, издал първоначалния РА, не могат да бъдат основание за възлагане на ревизия по реда на чл. 133 ДОПК. Съдебното решение е постановено при непълно изяснена фактическа обстановка и невникване в същината на правния спор. Правилно Съдът е приел за неоснователно оплакването за антидатиране на ЗВР, предвид неоспорването й по надлежния процесуален ред. Принципно са правилни разсъжденията на административния съд за същността на основанията за изменение на данъчни задължения. Теоретично издържано е даденото тълкуване на понятията "нови обстоятелства" и "нови писмени доказателства" от съществено значение за установяването на задълженията за данъци. Вярна е и тезата, че ревизията по чл. 133 ДОПК не може да се използва като повод за поправяне на пропуски в първоначалното ревизионно производство. Противно обаче на заявеното от самия него, Съдът не е обсъдил последователно множеството обстоятелства, посочени в решението на Директора на ТД на НАП, с което се разпорежда възлагането на новата ревизия. В решението изобщо не са установени от фактическа страна и не са обсъдени обстоятелствата, установени при ревизията на доставчика "Булмес" ООД. Съдът се е задоволил единствено да отбележи, че в това ревизионно производство са установени множество обстоятелства, без да ги изясни фактологически и без да изложи мотиви за връзката им със спора или липсата на такава връзка. В съдебния акт липсват установявания от фактическа страна досежно покупко-продажбата на недвижимия имот със стопански сгради в с. Яребична, общ. Аксаково, както и на извършеното в него строителство, съставените строителни книжа, датите на строителството, приемането на построените обекти и въвеждането им в експлоатация. Описаните пропуски са особено съществени, тъй като именно те са послужили като основание на органа по приходите да изпрати уведомлението по чл. 134, ал. 1 ДОПК до Директора на ТД на НАП и на практика въз основа на тях е възложена ревизията за изменение на данъчните задължения по ЗДДС. Освен това тъкмо тези факти и обстоятелства са дали основание на ревизиращия орган да приеме сделката по покупко-продажбата на недвижимия имот за нищожна поради невъзможен предмет и без основание, която сделка погрешно е интерпретирана от Съда като нищожна поради липса на предмет. Следва да се има предвид, че двете основания са различни С оглед изложеното се налага изводът, че необосновано Съдът е възприел липса на основанието по чл. 133, ал. 2, т. 1, б."а" ДОПК в конкретния случай. Обратно - наличието на основанията за ревизия по изменение на данъчните задължения е доказано от събраните по преписката доказателства. Обаче съдебният акт е постановен при непълно съдебно следствие. Това налага връщане на делото на друг състав на административния съд, който при изпълнение на задълженията по чл. 160, ал. 2 ДОПК след всестранно и пълно изясняване на спора от фактическа страна, да формира мотиви по законосъобразността или незаконосъобразността на административния акт. При новото разглеждане на делото Съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските. Като резултат от изложените дотук съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение