Решение № 500 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 458/2009 г.

Решение № 500 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 458/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Юрий Кръстев Делото е образувано по искане на Главния прокурор на Република България, за възобновяване по вчнд № 129/2009 г., на Софийски градски съд. Предмет на същото е определение от 2.02.2009 г., с което е потвърдено определение от 3.07.2008 г., постановено по чнд № И-2084/2008 г., на СРС, НК, 11-ти състав за прекратяване на наказателното производство. Иска се да бъде отменено определението и делото се върне за ново разглеждане на въззивния съд. Представителят на върховната касационна прокуратура поддържа искането, на посочените в него основания. Защитниците на Л. Л. и Е. И., считат искането за неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите в направеното искане и обстоятелствата по делото, за да се произнесе съобрази следното: С определение от 2.02.2009 г., постановено по внчд № 129/2009 г., Софийски градски съд, НК, 4-ти въззивен състав, е потвърдил определение от 3.07.2008 г., постановено по нчд № И-2084/2008 г., на СРС, НК, 11-ти състав, потвърждаващо постановление от 05.11.2007 г., на Софийска районна прокуратура, с което е прекратено наказателното производство, по досъдебно производство № 52/2004 г. по описа на СДП, пр. пр. № 54944/2003 г. по описа на СРП, против Е. С. И. и Л. Д. Л. По искането на Главния прокурор: Направени са оплаквания за съществени процесуални нарушения - ограничаване правата на пострадалия и за необоснованост и незаконосъобразност на прокурорското постановление за прекратяване на досъдебното производство. Искането е изцяло НЕОСНОВАТЕЛНО. Наказателното производство, чието възобновяване се иска, е за конкретно деяние с обект на увреждане или засягане на обществени отношения свързани с правосъдието, което не съдържа в обективната страна конкретни вредни последици, относими към определени лица. Тълкуването на чл. 52 и 60 НПК /стар/, /76 и 84 - нов НПК/ разкрива, че това могат да бъдат лица - пострадали или техни наследници от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. вредите да бъдат елемент от обективната страна на престъплението, посочено в особената част на НПК. Поначало липсата на съставомерни вреди при тях предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения сред по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделни лица, каквато възможност има при резултатните престъпления - Вж. Р. 1081/2006 г., 3 н.о. и ТР № 2/2002 г. на ОСНК, п. 1. От друга страна, от данните по делото е видно, че К. М. е бил разпитван по делото, обжалвал е постановлението за прекратяване пред СРС, обжалвал е акта на СРС пред СГС, който се е произнесъл с потвърждаване на акта на прокуратурата, след като са били обсъдени всички изложени от него доводи по неговите жалби и е бил представляван от повереник. Следователно, той е упражнявал активно правата си на досъдебното производство, упълномощил е повереник и е обжалвал всички актове накърняващи негови права, поради което и няма допуснати съществени процесуални нарушения. В случая, водещият разследването не е имал и задължение да предяви материалите по делото, тъй като в процеса на разследването е било установено, че не е извършено престъпление и няма привличане на обвиняеми. В искането лаконично се сочи, че постановеното определение на СГС, е необосновано и незаконосъобразно, без да се сочат конкретни възражения. Тези доводи са също неоснователни. По делото са събрани многобройни писмени доказателства, разпитани са свидетели, обсъдени са наличието на обективната и субективна страна, на състава на престъплението, по което е било образувано производството. Точен е направения извод, че наказателното досъдебно производство законосъобразно е било прекратено, поради липса на доказателства за субективната страна на деяние по чл. 286 НК. Правилни са изводите, че за съставомерност на деянието, не е достатъчно само да бъдат изнесени пред надлежен орган на властта факти, уличаващи едно лице в престъпление, но и съзнанието у извършителя, че набеденият е невинен, за което в случая липсват доказателства. Целта на разпоредбата, е да се охраняват интересите на правосъдието, да не се подвеждан правораздавателните органи, умишлено с поднесена невярна информация. Фактът, че са били прекратени наказателните производство водени срещи К. М., не е достатъчен да докаже субективната страна на деянието, на Е. И. и Л. Л. Водим от горното, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение