Решение № 5919 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8733/2013 г.

Решение № 5919 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8733/2013 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "АЛОЕ - 97 - Виолета Иванчева", със седалище и адрес на управление гр. Благоевград, ул. "Радовиш" № 1, чрез процесуалния му представител адв. Росица Иванчева, срещу решение № 664 от 22.04.2013 г. по адм. д. № 900/2012 г. по описа на Административния съд - Благоевград, с което е отхвърлен иска на ЕТ "АЛОЕ - 97 - Виолета Иванчева", срещу Националната Здравноосигурителна каса - София, за заплащане на имуществени вреди в размер на 11 719.05 лв., мораторна лихва върху главницата в размер на 8 897.11 лв. и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на правните изводи - касационно отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и присъждане на разноските по делото, съобразно чл. 10, ал. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Ответникът по делото - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е взел становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че като съдът е отхвърлил исковата претенция е постановил правилно решение, поради това, че предвидената в чл. 110 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), давност е изтекла. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло предявеният от ЕТ "АЛОЕ - 97 - Виолета Иванчева", иск, с правно основания чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, срещу НЗОК за заплащане на имуществени вреди в размер на 11 719.05 лв., мораторна лихва върху главницата в размер на 8 897.11 лв. и законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане. Претенцията за обезвреда се основава на обявената нищожност на Решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на УС на НЗОК, в частта му, въвеждаща 8% отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащана частично от НЗОК. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи в резултат на прилаган нищожен административен акт, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е неоснователен, тъй като от доказателствата по делото не се установявало наличието на кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция. Приел е, че не е налице хипотезата на предварително установена незаконосъобразност (нищожност) на административния акт с влязло в законна сила съдебно решение, а в хипотезата на установяване в съдебно производство на нищожност на нормативен акт, както и че е изтекла петгодишна погасителната давност, позовавайки се на Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. по т. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС. Приел, че в процесния случай, доколкото вредите са настъпили от прогласен за нищожен административен акт, давността е започнала да тече от датата на постановяването на акта - 17.01.2005 г. и е изтекла на 17.01.2010 г. Исковата молба е заведена в деловодството на съда с вх. № 2040 от 27.12.2012 г., поради което петгодишният давностен срок за погасяване на претендирането от ищеца вземане за имуществени вреди е изтекъл. Първоинстанционният съд е приел, че дори да се приеме, че давността не е изтекла, е налице неоснователност на претенцията, съгласно нормата на чл. 195 АПК. Подзаконовия нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение, в случая 06.06.2012 г., а претенцията е за период преди отмяната на акта и на това основание е неоснователна, защото съдебното решение няма обратно действие. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В конкретната хипотеза се претендира обезщетение за имуществени вреди причинени от действието на прогласен за нищожен нормативен акт. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. С него не се премахват породените от акта правни последици от датата на неговото издаване, а от деня, в който съдебния акт влезе в сила и за в бъдеще, защото по силата на закона, съдебното решение има действие само занапред. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 АПК тъй като подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на влизане на съдебното решение за отмяната му в сила. В случая Решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на УС на НЗОК, в частта, въвеждаща 8% отстъпка от пределната цена на лекарствените продукти, заплащани частично от НЗОК, е обявено за нищожно с влязло в сила на 06.06.2012 г. съдебно решение на петчленен състав на ВАС, поради което правилно съдът е приел, че претенцията на ищеца е неоснователна тъй като е за период преди прогласяване на решението на УС на НЗОК за нищожно. Правилни по принцип са съжденията на съдът, че доколкото вредите са настъпили от прогласен за нищожен административен акт, погасителната давност тече от датата на постановяването на акта. Това обаче е вярно само в хипотезата на обявяване на нищожност на индивидуален и общ административен акт. В случая е обявена нищожност на подзаконов нормативен акт и по аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от АПК, погасителната давност започва да тече от влизане на съдебното решение в сила. Наред с това настоящият състав намира още, че по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не може да се претендират вреди от отменен/прогласен за нищожен нормативен акт и само на това основание претенцията за обезвреда е неоснователна. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на разноски по делото, следва да му бъдат присъдени в размер на 450 лв. - юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,