Решение № 9290 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14482/2011 г.

Решение № 9290 от 27.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14482/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Център за градска мобилност" ЕООД - гр. София срещу решение № 4154/02.09.2011 г., постановено по адм. дело № 6375/2010 г. по описа на Административен съд, София - град в частта, в която жалбата на дружеството е отхвърлена против РА № 290900386/26.03.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, потвърдена в същата част с решение № 1130/30.07.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, както следва: корпоративен данък за довнасяне за 2003 г. в размер на 46 243 лв. и лихви - 36 245 лв.; лихва за забава върху авансови вноски за месеците април и май на 2005 г. в размер на 2,60 лв.; корпоративен данък за довнасяне за 2007 г. в размер на 2 948,76 лв.; лихви за забава върху просрочени авансови вноски за 2007 г. в размер на 370,49 лв. и корпоративен данък за довнасяне за 2008 г. в размер на 78 901,92 лв. Касационната жалба е насочена към ревизионния акт, тъй като оплакванията са насочени против действията на приходните органи при определяне на посочените задължения. Като се има предвид, че касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно следи за съответствие на обжалваното решение с материалния закон, то тази проверка ще бъде извършена с настоящето решение. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отмяна на ревизионния акт в същата част, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Калоферова я оспорва с искане за отхвърлянето й като неоснователна и недоказана. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като правилно съдът е приел, че за 2003 г. не е внесен целия дължим корпоративен данък, а за 2008 г. е установено и чрез заключение на вещо лице, че дружеството не е осчетоводил приход от продажба на акции (612400 бр.) в "Общинска застрахователна компания" АД. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 и сл. от АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за определения за довнасяне корпоративен данък за 2003 г. е приел, че правилно приходните органи са установили облагаемата печалба на дружеството след данъчното преобразуване в размер на 1 569 612 лв., но е определил обжалвания размер съобразно заключението на вещото лице, имайки предвид, че са внесени авансови вноски в размер на 189 866 лв., както и сумата от 132 750 лв. За лихвите върху авансовите вноски за 2005 г. съдът е приел, че законосъобразно са определени на основание чл. 175 ДОПК, но само в размер от 2,60 лв. Относно корпоративния данък за довнасяне за 2007 г. в размер на 2 948,76 лв. съдът е приел, че това е дължимият от дружеството размер съобразно констатациите на съдебно-счетоводната експертиза, тъй като експертът е установил, че е налице надвнесена сума за корпоративен данък за 2006 г. в размер на 10 079,33 лв., която е приспадната в месец февруари 2007 г. в размер на 5 754 лв. и относно тази вноска не се дължи лихва. Пак въз основа на заключението на експертизата съдът е приел, че е приспадната и другата част - 4 325,33 лв. в месец септември 2007 г. Относно направените авансови вноски съдът е установил, че те са в общ размер 163 059,91 лв. и сумата за довнасяне след приспадане на надвнесените суми за корпоративен данък за 2006 г. е 35 130,94 лв., а не както е прието в ревизионния акт - 32 182,18 лв., т. е. дължимата сума е 2 948,76 лв., съответно лихвата за забава е 370,49 лв. За корпоративния данък за 2008 г. първоинстанционният съд е приел в решението си, че законосъобразно приходните органи са приели дължимия размер за сумата 78 901,92 лв. (съдът е отменил в ревизионния акт като незаконосъобразен корпоративният данък за 2008 г. в размер на 2 948,76 лв.). За да направи този извод, съдът въз основа на доказателствата по делото е приел, че безспорно е установено, че дружеството е продало притежаваните от него 612 440 бр. акции в "Общинска застрахователна компания" АД, но не е отчело счетоводно приходът от тази продажба в счетоводството си и затова финансовият резултат е увеличен със 789 019,19 лв., представляваща разликата между продажната цена на акциите в размер на 1 401 459,19 лв. и тяхната отчетна стойност 612 440 лв. Решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част е правилно постановено. Относно корпоративния данък за довнасяне за 2003 г. съдът е обосновал обжалвания от дружеството резултат със заключението на съдебно-счетоводната експертиза, чиито констатации установяват, че не е налице заплащане на авансови вноски за месец март в размер на 22 414 лв., за април - 18 763 лв., а за май е внесена авансовата вноска в по-малък в размер на 5 066 лв. Вещото лице е установило, че са декларирани в годишен размер авансови вноски от 236 109 лв., от тях реално са внесени 189 866 лв., поради което остават дължими 46 243 лв. и лихви - 36 245 лв. Правилно съдът е приел, че касаторът не е оспорил заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Не са представени писмени доказателства, които да опровергаят констатациите, както на вещото лице, така и на ревизионния акт, поради което определения от съда размер на корпоративния данък, ведно с лихвите е правилно определен. В касационната жалба няма конкретни оплаквания в тази част, а само са преповторени възраженията в първоинстанционната жалба до административния съд. Същото се отнася и до установените от съда пак въз основа на експертизата лихви за забава върху авансови вноски за месеците април и май 2005 г. в размер на 2,60 лв. Относно определения с ревизионния акт корпоративен данък за 2007 г. в размер на 13 028,09 лв., първоинстанционният съд правилно е възприел констатациите на приходните органи, както и отново правилно се е позовал на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила, че размерът на авансовите вноски в размер на 45 210,27 лв., а дружеството е внесло 32 182,18 лв., поради което е останал за довнасяне корпоративен данък в посочения по-горе размер - 13 028,09 лв. Правилно съдът е приел, че оспорването на тези констатации на приходните органи не са подкрепени с доказателства от страна на оспорващия, поради което законосъобразно е установил, че данъкът за довнасяне за 2007 г. е правилно определен с ревизионния акт. Относно корпоративният данък за довнасяне за 2008 г. в размер на 78 901,92 лв. (частично съдът е отменил ревизионния акт за разликата над 78 901,92 лв. до 80 576,57 лв.), съдът е направил законосъобразни изводи, определяйки, че това е дължимият размер. Той е определен въз основа на констатираното от приходните органи, че дружеството е продало притежаваните от него 612 440 лв. в "Общинска застрахователна компания" АД, но приходът от тази сделка не е отразен счетоводно - приходът е разликата между продажната цена на акциите от 1 401 459,19 лв. и тяхната отчетна стойност 612 440 лв. Законосъобразен е изводът на съда, че приходните органи правилно са определили корпоративния данък за довнасяне в размер на 78 901,19 лв. Правилно в тази част съдът е отделил спорния въпрос между страните по делото и той е относно броят на притежаваните от ревизирания субект брой акции в "Общинска застрахователна компания" АД. Съдът се е позовал на писмо от Столична общинска агенция за приватизация, че броят на поименните безналични акции е 612 440 лв., както и този факт е бил потвърден с писмени обяснения от Венета Хаджигеоргиева - ръководител на "ФИ". Така установеното от приходните органи и от съда не е опровергано от касатора и той не е ангажирал никакви доказателства в подкрепа на твърденията си, респ. на оплакванията си. Неосчетоводяването на прихода от сделката - продажба на акции е потвърдено и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, поради което са законосъобразни и правните изводи на съда, че правилно и обосновано с ревизионния акт е увеличен финансовият резултат на касатора със сумата от 789 019,19 лв. на основание чл. 78 ЗКПО. В касационната жалба има общи и неконкретизирани оплаквания и за задължения за ДДС, но в едната част тези задължения са отменени при административното обжалване от директора на дирекция "ОУИ", а в другата част са отменени със съдебното решение, поради което настоящият съдебен състав не се произнася по задължения за ДДС, тъй като няма останали такива, за които да е налице правен интерес на касатора от обжалването им. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението в обжалваната част е постановено при спазване на материалния закон и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото и направеното искане от юриск. Калоферова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не се дължи, тъй като е присъдено от първоинстанционния съд и на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,