Решение № 16864 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2019 г.

Решение № 16864 от 11.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8100/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба за отмяна на М. Й. – родител и законен представител на Н. Й., подадена чрез процесуален представител на влязло в сила решение № 3023/08.05.2018 г. по адм. дело № 11021/2017 г. на Административен съд С.-град, като се твърди наличие на основанието по чл. 239, т. 1 АПК – ново писмено доказателство от съществено значение за делото - нотариално заверено пълномощно от 20.08.2001 г., което се различава от приложеното такова от 16.03.2010 г. Ответникът по касационната жалба – Началникът на Регионална дирекция Национален строителен контрол (РДСК) Югозападен район(ЮЗР), чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд (ВАС), VІІ петчленен състав, при ІІ-ра колегия при извършената проверка на атакуваното решение по молбата за отмяна доводи, приема за установено следното: С решението, чиято отмяна се иска № 3023 от 08.05.2018 г. по адм. дело № 11021/2017 г. Административен съд С.-град (АССг) отхвърля исковата молба, подадена от М. Й., в качеството ? на родител и законен представител на Н. Й. против РДНСК - ЮЗР да се приеме за установено на основание чл. 292 във вр. с чл. 285, ал. 1, АПК по отношение на ответника, че задължение да се изпълни заповед № ДК-02-ЮЗР-43/26.09.2011 г. на Началника на РДНСК – ЮЗР е погасена по давност и не съществува по отношение на ищеца, като неоснователна. В мотивите към решението си съдът приема, че заповедта е съобщена на по реда на § 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията – чрез публикуване на сайта на ДНСК на 12.02.2012 г. и не е обжалвана. Изпълнителното производство е започнало с издаване на покана за доброволно изпълнение по чл. 277, ал. 1 АПК, изх. № ЮЗР-10-157-00882/21.05.2012 г., която с писмо изх. № С 10-1446-02-997/31.05.2012 г. е изпратена на Ц. Прокопов, а чрез него и на Йорданова и Н. Й., като няма доказателства същата да е получена от адресата. С последващо писмо № С 1446-04-152/27.07.2012 г., връчено на 21.08.2012 г. на Прокопов в качеството му на пълномощник, съгласно приложеното по делото нотариално заверено пълномощно от 16.03.2010 г., като съдът приема, че същото е редовно съобщено предвид посоченото в него, че пълномощното следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощеното лице в Република България и в чужбина, включително и за действия, неупоменати изрично в него. Представеното пълномощно с нотариална заверка от 20.08.2001 г., с което М. Й. е упълномощила безсрочно Ц. Прокопов да я представлява и подписва пред административни, финансови, данъчни учреждения и други изброени органи, като управлява ? имоти в гр. С. на първо място не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК– същото изхожда от молителката, предхожда предявяването на иска, както и издаването на административния акт, чието изпълнение е постановено. При това същото безсъмнено е било известно на молителката още преди предяване на иска. Пълномощното от 20.08.2001 г. не установява и нови обстоятелства, които да са от съществено значение за делото, тъй като от съдържанието му се установява, че лицето приело поканата за доброволно изпълнение е разполагало с права да приеме същата и по силата на това пълномощно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че искането за отмяна на влязло в сила решение е неоснователно – не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 АПК и същото следва да бъде отхвърлено. При този изход на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати администрацията при ответника деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, VІІ-ми петчленен състав, при ІІ-ра колегия