Решение № 7214 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16553/2013 г.

Решение № 7214 от 28.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16553/2013 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на глава дванадесета - чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ИД на Държавен фонд "Земеделие" - гр. София, подадена чрез юрисконсулт Пенчева, против решение № 5659 от 26.08.2013 г., постановено по адм. дело № 11311 от 2012 г. по описа на Административния съд - София-град. С него се отменя уведомително писмо на ИД на ДФЗ - Разплащателна агенция, за отказано подпомагане по подадено от земеделски производител заявление УИН 18/110511/49179 за подпомагане поради 0 броя установени животни в обект 7078-0190. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му и постановяване на друго, по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна. Счита се, че решението е необосновано, тъй като съгласно разпоредбите на Наредба № 2 от 2011 г. по схема НДКМ1 се подпомагат фермите на лицата - определен обект, които ги стопанисват и които отговарят на условията, посочени в чл. 9, а не се подпомага стопанството на кандидата, което включва всички животновъдни обекти, регистрирани на името на земеделския стопанин. Схемата, по която кандидатства ответникът по касационната жалба, е за производство на краве мляко в икономически уязвими ферми, т. е. кандидатства се с конкретен животновъден обект. Твърди се още, че съдът не е съобразил факта, че при извършената проверка на заявената от ответника ферма не са открити животни. Ответната страна, чрез адв. Бойчева, оспорва касационната жалба. Взето е подробно становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Съдът правилно е приел, че съгласно Наредба № 4 от 2008 г. фермите за производство на сурово краве мляко се категоризират в три групи, а критериите, въведени за това, не се отразяват на подпомагането на производителите, тъй като задължението е за отглеждане на животни, но не и за ползване на ферми. Върховният административен съд - трето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба от Стилиян Стойчев против отказ за изплащане на финансово подпомагане поради 0 броя установени животни в обект 7078-0190, обективиран в писмо УП изх. № 02-180-6500/2791 от 23.08.2012 г. на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция - Република България, издадено по повод общо заявление за финансово подпомагане по реда на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. за специални изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане. Възраженията са били за незаконосъобразност на отказа, тъй като е бил редовно регистриран като земеделски производител, кандидатствал е по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързани с производство (НДКМ1). Придобил и нов обект за отглеждане на животни и след снабдяване с ветеринарно свидетелство за придвижване на животни събрал всичките в по-добрия обект и продължил отглеждането им. Регистрирал по реда на наредбата както първия, така и втория обект. Съдът е разгледал жалбата по същество, като я приел за основателна, и е отменил отказа за подпомагане, направен с цитираното уведомително писмо. Установено е от данните по приложената административна преписка, приложена по делото, че жалбоподателят е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП, в което качество е подал общо заявление за единно плащане на площ за 2011 г. по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с производство (НДКМ1). Установено е също така, че към 04.08.2011 г., когато е издадено удостоверение № 96782 за размер на разпределената млечна квота, Стойчев е стопанисвал обект № 7078-0190. Няма спор по делото, че съгласно ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване животните са преместени в друг обект - № 7078-0468, на който обект са извършени съответните проверки и са били издадени документи за регистрация на обекта и за търговия със сурово краве мляко. Освен това Стойчев е уведомил областната дирекция на ДФЗ както и началника на отдел "Директни плащания на площ" на ДФЗ за преместването на животните във втория обект. Съдът е приел, че постановеният отказ е незаконосъобразен, още повече че настоящата редакция на Наредба № 2 от 21.02.2011 г. изрично урежда подпомагането в случай на преместване на животните, както е в конкретния казус. Съдът е приел още, че след като Стойчев е спазил изискването да уведоми компетентните органи за преместването на животните след получаване на съответните разрешения и проверки в друга ферма, въпрос на практическа организация на дейността на РА е информацията, налична в ИСАК, въз основа на която е постановен и отказ, да съответства на действителното положение в стопанствата. При несъответствие в записаните в системата данни и установеното на място за стопанствата следва да се вземат тези действителни факти. Решението е правилно. Поддържаните доводи за неправилност на решението вследствие на необоснованост и нарушение на материалния закон са неоснователни. По делото няма фактически спор. Стилиян Стойчев е земеделски стопанин по смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗПЗП. Той е подал заявление за кампания 2011 г. с УИН № 18/110511/49179 и е кандидатствал по Схемата за поддържане на производството на краве мляко в икономически уязвими ферми, обвързана с НДКМ1. Установени са основните обстоятелства - от гражданина се отглеждат животни от изискуемия вид и брой, а след подаване на заявление за подпомагане са преместени, за което е уведомен ДФ "Земеделие". Според административния орган не са налице условията за подпомагане, защото се кандидатства за определената ферма и се поема задължение за отглеждане на животните до 30 ноември на същата година, а уведомяването за преместването им следва тази дата, поради което за органа няма задължение да извърши проверка в новия животновъден обект. Това становище е неправилно. Условие за кандидатстване по чл. 9, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.02.2011 г. е освен да се притежава индивидуална млечна квота, но да се стопанисва ферма, която е регистрирана в Регистъра на фермите за производство на краве мляко съгласно Наредба № 4 от 2008 г. за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти. Видно от представените писмени доказателства - на л. 19 от делото е приложено удостоверението за регистрация, а на л. 21 е приложен протокол за извършена проверка за категоризация на фермата, последното изискване е спазено. С Наредба № 2 от 21.02.2011 г. в действащата й редакция се регламентират условията към фермата, без преместването на животните да се свързва с определени последици. Аргументи в насоката, твърдяна от административния орган, не се откриват и от разпоредбите на Наредба № 4 от 2008 г. Според последния подзаконов акт фермите за производство на сурово краве мляко се категоризират в три групи, а критериите, въведени за това, не се отразяват на подпомагането на производителите на мляко. По-нататък, от съдържанието на заявлението за подпомагане е ясно, че задължението, свързано с 30 ноември, е за отглеждане на животните, но не и за ползване на фермата, посочена при подаването му. Аргумент за такъв начин на тълкуване и прилагане на относимите норми е и последващото изменение в Наредба № 2 от 21.02.2011 г. с въвеждане на правилото на чл. 9, ал. 3, според което са налице условията за подпомагане и при преместване от ферма във животновъден обект - пасище. Изричното уреждане на хипотезата, при която промяната е по-съществена от процесната, е указание за извод, че преместването на животните от една в друга ферма не изключва подпомагане. Освен това е спазена и целта на ЗПЗП. Съгласно чл. 2 от ЗПЗП държавното подпомагане има за цел развитието на ефективни земеделски и горски стопанства и на конкурентоспособна хранително-вкусова промишленост, опазване и подобряване на почвеното плодородие и генетичния фонд, развитие на стабилен вътрешен пазар и разширяване на външните пазари за българските земеделски стоки, създаване на условия за развитие на селските и планинските райони и т. н. В тази връзка целта на закона и на подзаконовите нормативни актове не е подпомагане на земеделския производител за наета от него сграда или помещение, а подпомагането му е с цел запазване на броя на отглежданите животни и стимулиране, както е в конкретния случай, на производството на мляко. Затова следва да се приеме, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил закона. При изложените съображения решението не съдържа пороците, сочени в жалбата като касационни основания за отмяната му, и като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,