Решение № 8479 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13230/2013 г.

Решение № 8479 от 20.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13230/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Илиян Петров Илиев срещу решение № 4646 от 9.07.2013 г., постановено по адм. дело № 1382/2013 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В жалбата се поддържа становище за нищожност на заповедта. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение АС София-град отхвърля жалбата на Илиян Петров Илиев против заповед № 317/19.07.2012 г. на изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение", с искане за обявяване на нейната нищожност. За да постанови този резултат, съдът приема жалбата срещу оспорената заповед по отношение на нейната нищожност на основание чл. 149, ал. 5 от АПК за процесуално допустима, поради което разглежда същата по същество. Съдът подробно е разгледал всички възможни основания водещи задължително до нищожността на оспорения административен акт, като е обсъдил доводите на жалбоподателя и обосновано е приел, че основания за обявяване на заповедта за нищожна липсват. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Решението, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за обявяване на нищожност на заповед № 317/19.07.2012 г. на изпълнителният директор на ИАРА е правилно, като постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. В правната теория и в съдебната практика са определени ясни критерии кога един административен акт е нищожен - липса на компетентност на органа, неспазване на изискуемата форма за валидност, липса на законово основание за издаването му. За да е налице нищожност на административния акт следва допуснатите нарушения при постановяването му да са от степен, която да прави невъзможно и недопустимо съществуването му в правния мир, каквито в конкретния случай не са налице. Обосновани и законосъобразни са изложените от първоинстанционния съд мотиви, че в случая актът не страда от толкова съществени пороци, които да обусловят нищожността му. Аргументирано е заключението на съда, че не се констатират съществени пороци във формата на акта, обуславящи неговата нищожност само на това основание. Оспорената заповед е издадена в изискуемата писмена форма и съдържа всички необходими реквизити по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл, поради което е валиден акт. Ето защо, направеното възражение за нищожност на същата поради нарушение във формата е неоснователно. Липсват пороци и по отношение спазването на материалния закон, които да са относими към валидността на заповедта. Направените възражения в първоинстанционното производство и в касационната жалба относно неспазване на процедурата при издаване на оспорения акт (неизслушване на служителя и даване на срок за прилагане на писмени обяснения съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗДСл) са свързани с унищожаемостта на заповедта. Следователно, в случая не са налице основания за нищожност на административния акт, а въпросите за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, правилната преценка на фактите и дали приетото от административния орган в мотивите на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" се подкрепя от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, касаят материалната законосъобразност на заповедта, която не е оспорена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Обжалваното съдебно решение е обосновано. Постановено е след задълбочена преценка и обсъждане на относимите доказателства и правните изводи на съда са в съответствие с установените по делото факти и обстоятелства. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно, като не са налице касационни основания за неговата отмяна. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат в нейна полза. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,