Решение № 3092 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2009 г.

Решение № 3092 от 10.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9625/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 590 от 30.04.2009 г. по адм. дело № 1468/2008 г. Административният съд - Пловдив отменя разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32150003 от 17.06.2008 г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив. Решението е обжалвано от директора на Басейнова дирекция за управление на водите, Източнобеломорски район с център Пловдив. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен като постановен в противоречие с материалния закон, тъй като разрешителното е издадено при спазване изискванията на закона и административният орган е упражнявал контрол върху дейността на титуляра на разрешителното. Моли решението да бъде отменено, включително в частта за разноските и да се постанови друго по същество, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира и направените по делото разноски. Решението е обжалвано и от "Братя Дингилеви" ООД, с. Строево, обл. Пловдив - адресат на разрешителното за водоползване и заинтересована страна в първоинстанционното производство. Според жалбоподателя решението на административния съд е недопустимо, тъй като жалбата на кмета на Община Карлово, по която е образувано производството, е подадена след изтичане на срока за оспорване. Жалбоподателят поддържа също, че решението е незаконосъобразно, тъй като разрешителното е издадено в съответствие със законовите изисквания и обществените интереси не са нарушени. Моли да бъде отменено, като му се присъдят и разноските по делото. Ответникът - кметът на Община - Карлово оспорва касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационните жалби са допустими. Същите са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, за които оспореното решение е неблагоприятно, поради което следва да бъдат разгледани по същество. Като разгледа касационните жалби по същество настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Оспореното решение на Административен съд - Пловдив е валидно и допустимо. Производството пред първата инстанция е образувано по жалба на кмета на Община - Карлово против акт на директора на Басейнова дирекция за управление на водите, Източнобеломорски район с център Пловдив, който засяга правата и интересите на общината, тъй като дейностите, за които е издадено оспореното разрешително за водоползване се осъществяват на територията на общината. Следователно жалбата е подадена от легитимирано лице. Спазени са и останалите предпоставки за образуване на производството - жалбата е подадена в 14-дневен срок от получаване в общината на решението на органа по чл. 52, ал. 1, т. 3 от Закона за водите (ЗВ) - кметът на Община Карлово е уведомен за издаденото разрешение за ползване на воден обект с писмо изх. № КД-03-33/3.07.2008 г., получено в общинската администрация на 7.07.2008 г. съгласно отбелязването в обратната разписка (това са единствените данни за уведомяване на жалбоподателя за издаденото разрешително), а жалбата е подадена на 21.07.2008 г., т. е. срокът за оспорване е спазен. По тези съображения съдът намира, че постановеното от първоинстанционния съд решение е допустимо. Ето защо доводът на дружеството - жалбоподател в обратния смисъл не може да бъде споделен. Оспореното решение на Административен съд - Пловдив обаче е незаконосъобразно. Производството пред съда е образувано по жалба на кмета на Община - Карлово против разрешително за ползване на воден обект, издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив. В това производство съдът следва да прецени дали административният акт е издаден в съответната форма, при спазване на процедурните изисквания и доколко са налице законовите основания за неговото постановяване. В случая неправилно първоинстанционният съд приема, че разрешителното следва да бъде отменено, тъй като е допуснато съществено нарушение на процедурата по издаване на акта и поради неизпълнение на условията на разрешителното от страна на титуляра. Заключението на съдебния състав, че при издаване на оспорения административен акт е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, той като не е представена сравнителна оценка за ползите от дейността на разрешителното и вредите за околната среда не намира опора в нормативната уредба. Оспореното пред административния съд разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32150031/17.06.2008 г. е издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив по заявление на "Братя Дингилеви" ООД, с. Строево, на основание чл. 52, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗВ, с цел: почистване на леглото на река Бяла река с изземване на инертни материали. Същото е постановено от компетентния съгласно чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗВ орган в предвидената форма, като съдържа посочените в чл. 56, ал. 1 ЗВ реквизити и за срок съгласно чл. 57 ЗВ. В съответствие с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗВ производството е образувано по заявление на кандидата "Братя Дингилеви" ООД, с. Строево, към което са приложени посочените в чл. 60, ал. 2 и ал. 3 от ЗВ документи, включително влязло в сила решение № ПВ -54-ПР/2008 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите (РОСВ) - Пловдив, с което е преценено, че не следва да се извършва оценка на въздействието на околната среда за инвестиционно предложение "Почистване на коритото на река Бяла река от наносни отложения с изземване на 85 000 куб. м земни маси в участъка 500 м над с. Пролом до 1000 м под моста при с. Бегунци, Община - Карлово". С това е спазено изискването на чл. 60, ал. 2, т. 4 от ЗВ. Искането е разгледано и преценено от административния орган, като са съобразени условията на чл. 62, ал. 1 от ЗВ, след което на съответната община е изпратено съобщение със съдържанието по чл. 62а, ал. 1 от ЗВ за публично обявяване (чл. 62а, ал. 2 от ЗВ). След изтичане на срока за възражения по чл. 64, ал. 1 от ЗВ директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив в съответствие със закона приема, че нормативните изисквания са изпълнени, поради което издава исканото разрешително (чл. 67, ал. 1 от ЗВ). Действително в приложените към заявлението документи не е представена сравнителна оценка за ползите от дейността и вредите за околната среда (такава се изисква в случаите, когато водният обект, както по процесното разрешително, се ползва за изземване на наносни отложения - чл. 60, ал. 4, т. 2 от ЗВ). Настоящият съдебен състав обаче приема, че допуснатия пропуск не съставлява съществено нарушение на процедурата по издаване на разрешителното, тъй като липсва ред, по който тази сравнителна оценка да бъде съставена. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 10 от ЗВ оценката се изготвя по ред и условия, определени с наредба на Министерския съвет за ползване на повърхностните води, приета по чл. 135, т. 1а от ЗВ. Такъв нормативен акт обаче не е издаден, поради което при отсъствието на процедура по съставяне на сравнителна оценка, настоящата инстанция приема, че липсата на този документ не е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо отмяна на издаденото разрешително. Ето защо изводът на първоинстанционния съд за наличие на такова нарушение и отмяна на акта само на това основание е в противоречие с нормативната уредба. При издаване на оспореното пред административния съд разрешителното са спазени и изискванията на чл. 62, ал. 1, т. 2 от ЗВ - от страна на административния орган е съобразена съвместимостта на заявлението и представеното инвестиционно предложение с обществените интереси. С оглед представения проект, обяснителната записка и решението на РИОСВ - Пловдив, според което с дейността, която ще осъществява дружеството съгласно заявлението ще се възстанови проектния профил на речното корито и нормалната му водна проводимост, от реализацията на предложението не са засегнати санитарно-охранителни зони на водоизточници за питейно-битово водоснабдяване, нито защитени зони, не се засяга и не се очаква влошаване на състоянието на предмета на опазване на разглежданата зона, правилно е преценено, че обществени интереси по смисъла на чл. 49, ал. 1 от ЗВ не са нарушени и следователно на се налице основания да се откаже издаване на исканото разрешително. В подкрепа на изложеното е и заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд комплексна експертиза, според която разглежданият проект има положително въздействие върху околната среда и речното корито, тъй като се предвижда почистването му от наноси при съобразяване с Плана за управление на речните басейни на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив (т. 1 и т. 2 от заключението на вещите лица). Останалите съображения на първоинстанционния съд за отмяна на разрешителното са свързани с дейността на титуляра по вече издаденото разрешително, поради което са ирелевантни за преценката на неговата законосъобразност. Както вече се посочи в това производство следва да се прецени доколко са спазения процесуалните и материалноправните изисквания на закона при издаване на акта. Обстоятелствата как се осъществява описаната в разрешителното дейност и дали се спазват неговите условия, не са свързани с производството по издаване на акта, а с последващо поведение на титуляра на вече издаденото разрешително и могат да бъдат основание за отнемане на разрешителното по реда на чл. 79, ал. 3 от ЗВ или за прилагане на принудителна административна мярка, респ. за налагане на санкция по реда, предвиден в закона, но не могат да обосновават незаконосъобразност на оспорения акт. Ето защо като приема обратното и на това основание отменя издаденото разрешително административният съд постановява решение в противоречие със закона. Поради всичко изложено настоящата съдебна инстанция приема, че решението на Административен съд - Пловдив е незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено, а вместо него се постанови друг акт по същество, с който жалбата на кмета на Община - Карлово против разрешително за ползване на повърхностен воден обект № 32150003 от 17.06.2008 г., издадено от директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район с център Пловдив да бъде отхвърлена. Както вече се посочи, оспореният административен акт е постановен от компетентния орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните изисквания, поради което не са налице основания за неговата отмяна. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Община - Карлово следва да заплати на "Братя Дингилеви" ООД, с. Строево сумата 25.00 лв. разноски по делото. При липсата на доказателства за действително направени разноски от страна на директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район с център Пловдив (такива данни не се съдържат и в представеното по делото пълномощно на адв. Даскалов), съдът намира, че разноски на страната не следва да бъдат присъждани въпреки направеното искане. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,