Решение № 4009 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10522/2013 г.

Решение № 4009 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10522/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Фууд сървис" ЕООД, ЕИК 130717654, представлявано от Даниел Костов Лачев, с адрес гр. София, ж. к. "Иван Вазов", ул. "Балша", бл. 5, ет. 3 срещу Решение № 2827 от 29.04.2013, постановено от Административен съд София град по адм. дело № 5067 по описа на същия съд за 2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 23-1106252/14.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София с решение № 661/27.03.2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необосноваността му, които съставляват отменителното касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба- Директорът на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, чрез процесуалния си представител юрк. Кръстева оспорва жалбата в съдебно заседание. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 23-1106252/14.11.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърдени от директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София с Решение № 661/27.03.2012 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства относно отказаното право на данъчен кредит по доставките на ваучери и скреч-карти /за телефонни услуги/ и обосновано е приета недоказаност на реалното им извършване. Относно процесните 8 бр. фактури от "Вито моторс България" ЕООД за доставки на фактурираните количества дизелово гориво, решаващият съд е приел, че предметът на доставките са родово определени вещи - горива, за доставянето на които не са представени достатъчно документи, поради което те не са отделени по количество и вид и предадени на получателя. ДДС е начислен неправомерно и право на приспадане на данъчен кредит на възниква /чл. 70, ал. 5 от ЗДДС/, независимо от наличието на фактури и последващото им редовно отразяване в счетоводството на касатора. Постановено решение е правилно. Не са налице релевираните касационни основния за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Относно отказаното право на данъчен кредит по доставките на ваучери и скреч-карти /за телефонни услуги/ от "Лини трейдинг" ЕООД, обосновано е приета недоказаност на реалното им извършване. Тази констатации се основават на липсата на данни, индивидуализиращи отделните предмети на доставката /с оглед серийните номера/ в предоставените по делото документи /фактури и приемателно-предавателни протоколи/, както и от начина на осчетоводяване. Освен това, доказателствата установяват наличие на ограничението по чл. 70, т. 2 предл. 2 от ЗДДС за претендирания ДК, след като не е доказано по надлежния ред, че стоките са ползвани в икономическата дейност на оспорващото дружество. Не са представени каквито и да са документи, че получените от служителите ваучери и скреч - карти са дадени впоследствие на клиенти или са използвани по друг подходящ начин с цел подобряване на комуникацията и увеличаване на продажбите. Само твърденията в тази насока не са достатъчни за обосноваване позицията на оспорващия. Правилно е прието, че индивидуализацията на картите е следвало да стане посредством описването им в отделни протоколи, които да бъдат приобщени към фактурите. Доказателства за такова конкретизиране обаче, или дори само за посочване на броя ваучери и карти не са представени. Представената заповед на управителя и приемо -предавателен протокол, за раздадени на работници и служители на жалбоподателя скреч - карти също, сами по себе си не опровергават заключението, че липсва реално предаване на такива вещи от страна на доставчика. Отразените в този протокол данни за предадени на общо седемнадесет лица ваучери и скреч - карти не може да бъдат приети за достоверни, защото не е възможно да бъдат съпоставени с други, безспорно установени обективни данни. Всички обсъдени до тук данни обосновават извода, че с процесните фактури е документирано привидно извършването на доставки на услуги. Относно доставчика "Вито моторс България" ЕООД Първостепенният съд е извършил подробна преценка на доказателствения материал по делото, като правилно е приел, че не са налице категорични доказателства, установяващи реалното извършване на доставки на гориво по фактурите, издадени от "Вито моторс България" ЕООД. Съхраняването на дизелово гориво в количествата, отразени във фактурите предполага наличие на специални места и съоръжения, както и на специализирани за превозването транспортни средства, но доказателства за такива не са представени. Основателно е прието още, че фактическото предаване на горивото е следвало да бъде документирано по подходящ начин. Реалността на доставките е фактически въпрос, който при прехвърлянето на право на собственост на родовоопределени вещи /както е в случая с гориво/, се свежда до доказателства за предаване, евентуално транспортиране на стоките и в крайна сметка - физическото им наличие при ревизираното лице, евентуално - използването им за последващи облагаеми доставки от страна на получателя. Нищо от това не е доказано категорично както в ревизионното производство, така и в производството по оспорване на РА по административен и съдебен ред. Осчетоводяването на фактурите при ревизираното лице може да бъде само косвено доказателство за реалното наличие на стоките по тях. Заключението на счетоводната експертиза не опровергава горните доводи Неотносима е практиката на СЕС в цитираните решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, включително и последно постановеното от 13.02.2014 г. по дело С-18/13. Както е видно от цитираните решения на СЕС, фактите по главния спор пред националния съд установяват наличието на стоки и услуги от вида на фактурираните при получателя, като спорът е дали са били извършени от посочените доставчици или подизпълнители, във връзка с който спор са поставените въпроси за допустимост на ограничаването на предвиденото в чл. 167 и сл. от Директива 2006/112/ЕО право на приспадане. Само в случай, че не е спорно, че стоката е доставена или услугата е осъществена, но не е установено, че тя е била извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, националните административни и съдебни органи имат задължението служебно да установят въз основа на обективни данни, че позоваването на правото на приспадане е с измамна цел или с цел злоупотреба с право. Фактите по настоящото дело са различни. В настоящия случай спорът е дали стоки от вида на фактурираните изобщо са доставени на получателя, тъй като, освен фактури, ревизираният субект не притежава каквито и да е други доказателства, установяващи начина на транспортиране и предаването на стоките, както и начина на реализацията им в икономическата си дейност. Отказът на право на данъчен кредит е поради недоказани доставки на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. Наличието на доставка (данъчно събитие) е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Нормите на ДОПК не съдържат правила за разпределение на доказателствената тежест в процеса на оспорване пред съда на ревизионни актове, поради което намират приложение общите принципи на разпределение на доказателствената тежест В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на спора разноски не се дължат за касационното производство в полза на касатора. Такива не се дължат и за ответника по касация, тъй като юрисконсултско възнаграждение в максималния еднократно дължим размер е присъдено в първата съдебна инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,