Решение № 12139 от 27.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4831/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на К. Н. Д. против Решение 9618 от 19.03.2025 г., постановено по адм. дело 1161/2025 г. по описа на Административен съд София- град. В жалбата са изложени съображения за неправилно определяне на пенсията с оглед доходите на касатора и представените доказателства по делото. По съображения за неправилност на атакувания съдебен акт, относими към касационните основания по чл.209, т.3 от АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да се уважи жалбата, подадена до първоинстанционния съд. Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ София- град, е оспорил касационната жалба в писмен отговор, излагайки подробни съображения. Релевирана е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211, ал.1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София- град е Решение 2153-21-300/27.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ София-град, потвърждаващо разпореждане [номер]/01.10.2024 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване /ПО/ при ТП на НОИ София- град, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО на К. Н. Д. е изменена на основание чл.99, ал.1, т.2, б. д от КСО, във връзка с чл.10, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ и определена в действителен размер, приравнен на минимален размер, съгласно чл.70, ал.13 от КСО от датата на отпускането ѝ- 08.05.2024 г. От фактическа страна е установено, че по депозирано на 19.06.2024 г. заявление от К. Н. Д., с разпореждане [номер]/01.10.2024 г., му е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО в минимален размер, считано от 08.05.2024 г. датата на влизане в сила на Решение 4605/14.03.2024 г. на СРС с установен осигурителен стаж в Частна земеделска и инвестиционна банка АД и придобиване на право на пенсия на това основание. По делото не се спори, че при преценка правото на пенсия е зачетен осигурителен стаж в размер на 16 г., 9 м. и 1 ден от III категория труд за периода от 03.10.1975 г. до 15.04.1997 г., както и че не са представени документи за положен от К. Д. осигурителен стаж след тази дата, нито налице подадени данни в регистъра на осигурените лица на НОИ за осигуряване от 01.01.1997 г. Размерът на пенсията на Д. е определен по реда на чл.70 от КСО съгласно зачетен осигурителен стаж от трета категория труд 16 години, 9 месеца и 1 ден, индивидуален коефициент /ИК/ 0.3160, изчислен съгласно чл.70, ал.9, изр. първо и второ КСО от осигурителен доход за периода 15.04.1994 - 14.04.1997 г., определен на база минималната работна заплата за страната за периода от 15.04.1994 г. до 31.12.1996 г. - 91444.76 лв. и от 01.01.1997 г. до 14.04.1997 г. - 49847,37 лв. /посочени в разпореждането 49,85 лв. - деноминирани/. Доходът за изчисляване размера на пенсията е бил 478,87 лв., получен като средномесечният осигурителен доход за страната за периода от 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията, в размер на 1515,40 лв., е умножен по ИК 0,3160. Съгласно чл.70, ал.1 КСО е определен размер на пенсия 108,27 лв., като са умножени проценти осигурителен стаж, определени както следва: за 16 г. и 9 месеца х 1,35% = 22,61% от 478,87 лв. и на основание §7ж от ПЗР на КСО сума по § 7ж, ал.18 от ПЗР на КСО/2022 г.- 60,00 лв., като определеният размер пенсия 168,27 лв. е приравнен съгласно чл.70, ал.13 КСО на минимален размер 444,58 лв. от датата на отпускането 08.05.2024 г. и на минимален размер 493,48 лв. от 01.07.2024 г. разпореждане [номер]/01.10.2024 г. е обжалвано и потвърдено с Решение 2153-21-300 на директора на ТП на НОИ-София-град. В мотивите на решението е посочено, че по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред е установен само осигурителен стаж, но не и осигурителен доход. Органът е потвърдил установяванията, че осигурителният стаж на жалбоподателя за периода 15.04.1994 г. 14.04.1997 г. е зачетен въз основа на влязлото в сила Решение 4605/14.03.2024 г. на СРС по гр. д. 15156/2023 г. Счел е, че от представените от Д. договори за управление и служебни бележки за получено възнаграждение, както и вносна бележка за ДОД не може да се удостовери размера на получения осигурителен доход. При тези съображения е приел, че длъжностното лице по пенсионно осигуряване законосъобразно е приложило реда за определяне на осигурителния доход за изчисляване на пенсията, предвиден в чл.40, ал.7 от НПОС, а именно въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е преценил, че обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, при липса на нарушения на административнопроизводствените правила. Обоснован е извод относно спазване на изискуемата от закона форма, като са изложени фактически и правни основания, кореспондиращи с разпоредителната част на акта. Изложени са съображения за правилно приложение на материалния закон и съответствие с целта му при наличие на нормативно установените предпоставки да бъде отпусната определена по основание и размер пенсия. Върховният административен съд, шесто отделение, намира постановеното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. Спорът се свежда до определянето на осигурителния доход на К. Н. Д. за периода 15.04.1994 г. - 14.04.1997 г., когато същият е заемал длъжността председател на Управителния съвет на Частна земеделска и инвестиционна банка АД. В чл.1 от НПОС е установено, че пенсиите и добавките към тях се отпускат и изплащат въз основа на писмено заявление по образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт, към което се прилагат всички необходими оригинални документи, освен документите, заверени копия от които се съхраняват в пенсионното досие на заявителя, с оглед чл. 9, ал. 2. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.2 НПОС, осигурителният доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски, се установява с данните по чл.5, ал.4, т.1 КСО или с осигурителна книжка, както и с документ по утвърден образец. Това са единствените, изброени изчерпателно документи, въз основа на които пенсионният орган може да зачете осигурителен доход/трудово възнаграждение. Съгласно ал.3 на чл.40 от НПОС, документите по ал.1 и 2 се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал.3 липсват, намира приложение ал.5 на чл.40 от НПОС, която дава възможност на осигурителите или техните правоприемници, по изключение, да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. Признатият за установен със съдебно решение положен трудов стаж за периода 15.04.1994 г. - 14.04.1997 г. на длъжността председател на Управителния съвет на Частна земеделска и инвестиционна банка АД за К. Н. Д. не може да служи като доказателство за осигурителен доход. Приложените по делото договори за управление и служебни бележки за получено възнаграждение, както и вносна бележка за ДОД, не представляват документи, които по изключение, на основание чл. 40, ал.5 от НПОС, могат да служат като доказателство за установяване на осигурителния доход на К. Д.. С договорите за управление и споразуменията към тези договори може да се доказва заеманата длъжност и изпълняваната работа във връзка с категоризирането на труда, но не може да се удостоверява осигурителен доход. С такива документи може да се удостоверяват само факти, свързани с трудовото правоотношение, но не може да се установява осигурителен доход, защото за целите на изчисление размера на пенсията, документите са осигурителна книжка, документ по установен образец (удостоверение обр. УП-2 и удостоверение обр. УП-15), а също и данните от информационната система по чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Разпоредбата на чл.40, ал.5 от НПОС обхваща случаи, при които осигурителят или негов правоприемник е издал удостоверение за осигурителен стаж и трудово възнаграждение, или за осигурителен доход, но не въз основа на документите по ал.3, а въз основа на други автентични документи, съдържащи данни за осигурителен стаж и доход (В този смисъл Решение 15393/11.12.2020 г. по адм. дело 8865/2020 г. по описа на ВАС и Решение 300/13.01.2025 г. по адм. дело 6941/2024 г. по описа на ВАС.) На касатора не е издадено удостоверение за трудово възнаграждение или за осигурителен доход за спорния период поради обстоятелството, че осигурителят Частна земеделска и инвестиционна банка АД е обявен в несъстоятелност, дейността му е прекратена и липсва правоприемник, а от осигурителя не са подадени данни за времето от 01.01.1997 г. до 14.04.1997 г. по реда на действащата към онзи период Инструкция 1 от 9.12.1996 г. за събиране на данни от осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица за провеждане на държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване. Не е приложима разпоредбата на чл.40, ал.5 от НПОС. Поради липсата на информация за размера на осигурителния доход за спорния период, административният орган правилно е приложил разпоредбата на чл.40, ал.7 от НПОС, съгласно която, когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. - въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества. По изложените съображения, не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното съдебно решение и същото, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, на ответната страна следа да бъдат присъдени сторените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,