Решение № 6470 от 16.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3333/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния му представител юрк. Т. Георгиева, срещу решение 5247/14.02.2025 г., постановено по адм. дело 12355/2024 г. по описа на Административен съд-София град, първо отделение, 19-ти състав, в частта, с която е отменено негово решение 11657/08.11.2024 г. в частта, с която е отказан хуманитарен статут на Ф. Х. М., гражданин на Сирия, и преписката е върната на органа за ново произнасяне по молбата за международна закрила. Релевирани са доводи за неправилността на атакувания съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата, по която е образувано производството пред първата инстанция. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа по наведените в нея основания от юрк. Хичовски. Ответникът Ф. Х. М., гражданин на Сирия, не изразява стовище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен съдебен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Ф. Х. М., гражданин на Сирия, срещу решение 11657/08.11.2024 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По данни от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт и два броя справки за Сирийската арабска република /съответно от 23.08.2024г. 27.08.2024г./, производството пред административния орган е инициирано по молба за предоставяне на международна закрива в Република България /РБ/, подадена от чужденеца на 29.07.2024 г. В тази връзка, на 13.08.2024 г., в присъствието на преводач и назначен при условията на чл. 25 ЗУБ адвокат, със сирийския гражданин е проведено интервю, в хода на което е заявил, че е напуснал нелегално Сирия през май 2024г. и през Турция, отново нелегално, е пристигнал в България. Твърди, че преди да напусне родината си, живеел в Халеб, където имал магазин за цветя, но поради войната не можел да работи в него. Основна причина за напускането била войната, но знае, че в момента няма сблъсъци. Сочи, че се страхува за своята сигурност. Платил 4500 евро, за да излезе от сирия и да живее в спокойна държава Отрича в родината си да е участвал във военни действия, да е бил жертва на отвличане, физически или психологически тормоз, да е имал проблеми заради принадлежността си към [етническа приндлежност] етническа група или изповядваната от него религия, да е членувал в политическа партия или организация, да е имал проблеми с властите или неправителствена организация. При тези данни, отчитайки Справка вх. ЦУ-1852/27.08.2024г. и Справка вх. ЦУ-1841 от 23.08.2024г. на Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, председателят на ДАБ приема, че сирийският гражданин е напуснал Сирия, не за да търси международна закрила, а за да намери по-добър стандарт на живот в посока Европа. Подробно обсъждайки изтъкнатите от чужденеца по време на проведеното интервю, факти и обстоятелства, административният орган не намира основание по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, в какъвто смисъл издава атакувания пред първата инстанция отказ, включително предвид липсата на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С оспореното пред настоящия съдебен състав решение, първоинстанционният съд отхвърля жалбата срещу решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан статут на бежанец, но приемайки наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, отменя този акт, в частта, с която е отказан хуманитарен статут и връща преписката на административния орган за ново произнасяне по молбата на чужденеца за международна закрила в тази й част, съобразно дадените в мотивите на съдебния акт задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В решението си изтъква включително, че при издаване на оспорения индивидуален административен акт органът е допуснал нарушение и на чл. 13 АПК, тъй като от съдържанието му не ставало ясно защо на Ф. Х. М. е отказан хуманитарен статут, след като през последната година и половина на общо 7 279 граждани на Сирия е предоставена международна закрила, при липса на коренно променена ситуация в страната. Така постановеното решение, в обжалваната му част, е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд извод за наличие в случая на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин, относно който счита, че не кореспондира с данните от приложените по делото общо пет справки относно Сирийската арабска република, последните три от които /рег. МД-02-20/14.01.2025 г., МД-02-194/ 03.04.2025г. и МД-02-262/19.05.2025 г./, представени пред касационната инстанция, както и с общоизвестните факти за политическото и общественото положение в тази държава, настъпило след свалянето от власт в началото на м. декември 2024 г. на президента Б. А., които макар и отчетени от съда в мотивите на атакуваното решение, са неправилно ценени от него. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването в административното производство, и впоследствие - пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия, и в частност - в област Халеб, не се съдържат в приобщените по делото доказателства. В противовес на необоснованите мотиви на първоинстанционния съд, касационната инстанция счита за правилни изводите на административния орган, обективирани в процесния административен акт, за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на данните от справка вх. МД-02-262/19.05.2025 г., че след свалянето от власт на президента Б. А. на 08.12.2024 г., около 481 730 сирийци са преминали обратно в Сирия от съседни държави, а считано от 08.12.2024 г. около 1 186 147 вътрешно разселени лица са се завърнали по домовете си, включително 337 868 души, които са се завърнали от места за вътрешно разселени лица, както и на възприетата в цитираната практика на СЕС условност /с оглед данните по делото за личното положение на чужденеца, които категорично не сочат на преследвано по смисъла на чл. 9 ЗУБ или изложено на реална опасност в държавата на произход от тежки посегателства, лице/, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила". Според споделеното от настоящия съдебен състав трайно застъпено в практиката на Съда на ЕС /СЕС/ схващане, международна закрила по Директива 2011/95/ЕС трябва да се предоставя на всеки гражданин на трета държава и всяко лице без гражданство, който или което е изложен/о на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 15 от посочената директива, която не предвижда да се предоставя статут на субсидиарна закрила /хуманитарен статут/ на други граждани на трета държава или лица без гражданство, извън посочените в чл. 15 от директивата /в този смисъл - решение от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 47 и т. 48/. Следва да се посочи и, че разпоредбата на чл. 3 от Директива 2011/95/ЕС позволява на държавите членки да въвеждат или да запазват по-благоприятни стандарти за определяне на дадено лице, като лице, отговарящо на условията за субсидиарна закрила, както и за определяне на съдържанието на международната закрила, но само доколкото тези стандарти са съвместими с горепосочената директива, при което са забранени стандартите, при които е възможно признаване на статут на субсидиарна закрила на граждани на трети страни или лица без гражданство, намиращи се в положения, напълно лишени от връзка с логиката на международната закрила, какъвто според касационният състав е разглежданият в настоящото производство случай /решение на СЕС от 09.11.2021 г. по дело С-91/2020, т. 38 и т. 40; решение на СЕС от 04.10.2018 г. по дело С-652/16, т. 71/. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора - за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган, и в частта му, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,