Решение № 497 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2013 г.

ВАСIII отделение15.01.2014 г.докладчик Сребрина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1139 от 19.02.2013 г. по адм. д. № 14562/2012 г. на Административен съд София-град. РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Мотиви

Решение № 497 от 15.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4144/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Ахмед Хамди Мохамед Абушакфа, без гражданство, против решение № 1139 от 19.02.2013 г. по адм. д. № 14562/2012 г. на Административен съд София-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон. Ответната страна - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 87 от ЗУБ, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Ахмед Хамди Мохамед Абушакфа, палестинец, без гражданство, против решение № 786/12.11.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което е отхвърлена молба му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, като неоснователна. За да постанови този резултат, съдът е приел, че бежанската история на кандидата е недостоверна и спрямо него не са налице предпоставките на закона за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдебното решение е правилно и обосновано и настоящата инстанция напълно споделя изводите на съда. Постановено е след съвкупна преценка на доказателствата по делото и при правилно приложение на относимите разпоредби на ЗУБ - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Преценявайки бежанската история на кандидата, не може да се направи извод за това, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. При проведеното интервю Ахмед Хамди Мохамед Абушакфа е заявил, че е напуснал легално Палестина с автобус до Кайро, където стоял три дни, след което пак легално със самолет напуснал Египет и пристигнал в Истанбул. Също така това, че е задържан от Хамас не е достатъчно основание за страх или преследване именно поради факта, че след няколко дни бил освободен. Ако действително е имало някаква заплаха спрямо него, то след като Хамас го е заловил не биха го пуснали. Не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Молителят не е бил принуден да напусне Газа, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Решаващият съд правилно е тълкувал и разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 83 от 2004 г. на Съвета (ЕО) за установяване на минимални стандарти относно условията на които трябва да отговарят гражданите на трети страни или лица без гражданство, за да кандидатстват за статут на бежанец и закрила и обосновано е приел, че по отношение на молителя тези обстоятелства не са налице. Като е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен, съдът е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Същото е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

2