Решение № 5286 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2009 г.

Решение № 5286 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4950/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 145 във вр. с чл. 146 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "АСО БУЛСЕК" АД - със седалище в гр. София, подадена чрез Емил А. Пешев - Изпълнителен чл. на СД, против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 4/20.02.2009 г. на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). С акта на основание чл. 162, ал. 2, т. 3 и т. 8 от ДОПК във вр. с чл. 35, ал. 1 от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) във вр. с чл. 1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни вземания, във вр. с чл. 24, ал. 1, чл. 59, ал. 1 от АПК и Решение № 2092/08.10.2008 г. на КРС, на дружеството са установени следните непогасени ликвидни и изискуеми задължения към КРС: първоначална такса за издаване на индивидуална лицензия № 120 - 03278/23.03.2006 г. и такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър за периода 23.03.06 г. до 08.10.08 г., възлизащи общо на 19 062,08 лева. Жалбоподателят твърди, че АУПДВ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, защото "АСО БУЛСЕК" АД не е имало договорни отношения с КРС, няма и други публични задължения към комисията, а така също не са използвани честотите с издадения от КРС лиценз. Ответникът по оспорването - КРС го е оспорил с доводи, изложени от юрисконсулт Г. Димитров в подробни писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Счита жалбата за неоснователна, тъй като актът е издаден от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от ДОПК във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗЕС, в изискуемата писмена форма и при правилно приложение на материалния закон. Индивидуалната лицензия и разрешението представляват индивидуални административни актове, които са породил правни последици след съобщаването им. Оттук произтича задължението за заплащане на предоставения ресурс. Обстоятелството на неползване на спектъра по лицензията не е основание за освобождаване от такса. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, законосъобразността и валидността на оспорения акт прие за установено следното: Оспорването е подадено в срока по чл. 149 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. От събраните по делото доказателства е видно, че на "АСО БУЛСЕК" АД е издадена индивидуална лицензия за осъществяване на далекосъобщения чрез обособена далекосъобщителна подвижна мрежа № 120 - 03278/23.03.2006 г.. ЗЕС е обнародван в ДВ от 22.05.07 г., като по силата на § 9, ал. 3 от ПЗР, на операторите, които към влизане в сила на този закон извършват далекосъобщителна дейност въз основа на индивидуална лицензия, КРС служебно издава разрешение. Към административната преписка е приложено разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба № 00464/12.06.2008 г.. С решение № 2092/08.10.2008 г. на КРС е постановено отнемане на разрешението и е разпоредено дължимите от "АСО БУЛСЕК" АД суми към КРС да бъдат събрани по реда за събиране на държавните вземания. Въз основа на така възприетата фактическа обстановка настоящият състав на ВАС, I А отделение приема за установено, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Актът е и в съответствие с целта на закона. Съгласно текста на чл. 21, ал. 2 от ЗЕС, КРС е независим държавен орган, респективно липсва друг компетентен орган, който да определи различно лице, издател на АУПДВ. КРС притежава правомощията да издава такива актове за вземания, произтичащи от извършване на далекосъобщителна дейност. По силата на чл. 222 от Закона за далекосъобщенията (ЗД отм.) и на чл. 143 от ЗЕС във вр. с т. 3.1 от индивидуалната лицензия във вр. с т. 2.3 от разрешението и т. 3 от Приложение 2, дружеството е задължено да заплаща годишна такса за ползване на ограничен ресурс от радиочестотния спектър. В разпоредбите на чл. 224, ал. 1 от ЗД (отм.) и на чл. 147 от ЗЕС е предвидено, че размера на таксите, събирани от КРС е нормативно определен. Размерът, сроковете и начинът на плащане са регламентирани в Тарифа за таксите. Оттук следва изводът, че посоченото в оспорения акт публично държавно вземане е установено по основание, респективно актът не е в противоречие с чл. 162, ал. 2, т. 3 от ДОПК. Твърденията на жалбоподателя, че няма договорни отношения с КРС, и че не е използвал честотите, са неоснователни. Това е така, защото въз основа на индивидуалната лицензия е било издадено служебно и разрешение, от което са породени съответните правни последици за "АСО БУЛСЕК" АД. Дали дружеството е ползвало реално ресурса е обстоятелство, ирелевантно за резултата по делото. С издаването на индивидуалната лицензия и на разрешението, на предприятието е предоставен спектър, който не може същевременно да бъде даден на друг субект. Това означава, че спектърът е зает за срока, предвиден в акта поради което дружеството дължи изпълнение на правата и задълженията, предвидени в лицензионния акт. Оспорения акт е валиден, законосъобразен и жалбата срещу него е неоснователна. Относно размера на вземането липсват доводи в жалбата, като оспорването се отнася единствено до основанието. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 172, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение