Решение № 5803 от 13.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2351/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началника на Второ районно управление /II-ро РУ/ в Областна дирекция на МВР /ОДМВР/, гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Пенкова, против Решение 2354 от 20.12.2023 г., постановено по дело 2722 по описа за 2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена Заповед Рег. 435з-291 от 06.10.2023 г. на началник на II-ро РУ в ОДМВР гр. Пловдив, с която е отказано да бъде подновено Разрешение 20170322165 от 09.10.2018 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, по заявление УРИ 9896-2975 от 08.09.2023 г. на В. Динчев. В касационната жалба са изложени аргументи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорва се изводът на първостепенния съд, че заповедта противоречи на относимите разпоредби на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и Директива (ЕС) 2021/555 на Европейския парламент и на Съвета от 24 март 2021 година относно контрола на придобиването и притежаването на оръжие. Инвокира се оплакване, че неправилно съдът е отчел работата на заявителя, като управител на търговското дружество и данните за криминалната активност в гр. Пловдив, като основателна причина за самоотбрана. Настоява се за отмяна на обжалваното решение. Касаторът претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация. Ответната страна - В. Динчев, чрез процесуалния си представител адв. Стефанова, оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски. Сторено е искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ на основание чл. 629, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл. 144 от АПК по така формулираните въпроси: 1/ По смисъла на чл. 10 от Директива 2021/555, ако условията, въз основа на които е издадено и подновявано разрешителното за притежаване на огнестрелно оръжие, продължават да се спазват, следва ли да се иска от молителя да доказва нови обстоятелства, които да обосновават подновяването на разрешителното? 2/ По смисъла на чл. 10 от Директива 2021/555, ако условията, въз основа на които е издадено и подновявано разрешителното за притежаване на огнестрелно оръжие, продължават да се спазват и са спазени всички условия на настоящата директива, следва ли да се откаже подновяване на разрешителното, ако молителят не е доказал нови обстоятелства, които да обосновават подновяването на разрешителното? 3/ По смисъла на чл. 10 от Директива 2021/555, ако условията, въз основа на които е издадено и подновявано разрешителното за притежаване на огнестрелно оръжие, продължават да се спазват и са спазени всички условия на настоящата директива, следва ли отказът за удължаване на разрешителното да съдържа конкретни мотиви? Представителят на Върховна прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. По повод искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС: Съобразно чл. 628 ГПК вр. с чл. 144 АПК, отправянето на преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба на общностното право. Процедурата, уредена в чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/, е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните съдилища или юрисдикции, чрез който СЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, които са им необходими за разрешаване на спор, с който са сезирани. Националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално запитване, така и релевантността на въпросите, които поставя на съда. Националните юрисдикции не следва да отправят преюдициални запитвания до СЕС, когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно негово решение или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение. Настоящият съдебен състав намира, че искането не следва да бъде уважено, тъй като по отношение на относимите в случая норми от правото на ЕС, съобразно фактите по делото, не се констатира да е налице неяснота при тълкуването им, значението и смисълът на разпоредбите са ясни и не будят съмнение. Също така във формулираното искане за отправяне на преюдициално запиването до съда на СЕС липсват твърдения за противоречаща на общностното право норма от националното законодателство. С оглед изложените аргументи, искането на ответника по касация за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 629 ГПК, във връзка с чл. 267 ДФЕС до СЕС, следва да бъде оставено без уважение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество е основателна. С атакуваното решение Административен съд - Пловдив е отменил Заповед Рег. 435з-291 от 06.10.2023 г. на началника на Второ районно управление в ОДМВР - Пловдив, с която е отказано да бъде подновено Разрешение 20170322165 от 09.10.2018 г. за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, по заявление УРИ 9896-2975 от 08.09.2023 г. на В. Динчев. За да постанови този резултат решаващият състав е изложил мотиви, че заявителят е обосновал по несъмнен начин необходимостта от подновяване на разрешението за носене и съхранение на късоцевно огнестрелно оръжие. Посочено е, че са събрани доказателства за наличие на вероятност от възникване на ситуация, която по несъмнен начин да обосновава носенето на оръжие за самоотбрана. Този извод съдът е извел на база статистическите данни относно нивата на престъпност, както за страната, така и за територията на област Пловдив. Като крайно заключение е счел, че заявителят е доказал основателността на причината, която налага придобиването, съхранението и употребата на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него, в случая за самоотбрана. Така постановеното решение е неправилно. Снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Съгласно разпоредбите на чл. 58, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено като задължителен елемент от фактическия състав по издаване/подновяване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, т.е да заяви и подкрепи с убедителни доказателства тази необходимост. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В случаите на издаване/подновяване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително да продължава срока му на действие. Физическите лица могат да придобиват и съхраняват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за посочените в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ граждански цели, като хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ - за самоотбрана е свързана със съществуваща непосредствена, реална или потенциална опасност за живота, здравето, сигурността и имуществото на заявителя и степен на застрашеност на охраняемите блага. По делото са ангажирани доказателства относно участието на заявителя в търговско дружество - разпечатка от ТР, от която е видно, че Динчев е управител и съдружник във Венди ООД (л.17), писмо УРИ 435000-15670 (л. 31), адресирано до ответника по делото, според което, същият е управител на фирма от 1996 г. и във връзка с естеството на работата му, понякога се налага да пренася различни суми пари. Конкретната служебна цел трябва да бъде изрично упомената в заявлението по чл. 76 от цитирания закон, което следва да бъде подадено от самото юридическо лице или от търговеца, за охрана на собствеността, който да посочи основанието на търсеното разрешение, свързана с дейността му, начина на придобиване, целите, за които ще се използва, видът и броя на оръжията, мястото на условията, при които ще се съхранява съгласно чл. 76 вр. чл. 98 ЗОБВВПИ. В хипотезата на чл. 6, ал. 2 от закона, разрешението се издава за нуждите на изпълняваното търговско занятие, а не по поради наличие на опасност, свързана с личния живот на заявителя, в случая заради пренасянето на пари. Фактът, че заявителят участва в управлението и представителството на търговско дружество не би могъл да се приравни и приеме за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от подновяване на разрешението. Необосновано първостепенният съд е счел на база на статистически данни от публикувани отчети и доклади за дейността на МВР за периода 2015 г. 2022 г., извлечени от интернет страницата на МВР, относно състоянието на престъпността и разкриваемостта на престъпления, че е налице основателна причина за подновяване издаденото на заявителя Динчев разрешително. Тези факти не разколебават преценката на административния орган досежно отсъствие на конкретни данни за заплаха и опасност за здравето, живота и имуществото на заявителя. За доказване основателност на причината за издаване/подновяване на разрешителното, е необходимо да са налице убедителни доказателства, които изключват всякакво съмнение от необходимостта от оръжие. Доколкото тези данни са общи, тъй като липсва конкретна ситуация, разкриваща несъмнено обективна необходимост от снабдяване с оръжие, не би могло да се изведе извод за наличие на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава издаването/подновяването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност, не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито не са доказани в случая. Поради гореизложените съображения, като е приел, че оспореният отказ да бъде подновено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, е незаконосъобразен, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон и то следва да бъде отменено. Вместо него следва да бъде постановено друго решение, по съществото на спора, с което жалбата на В. Динчев против Заповед рег. 435з-291 от 06.10.2023 г. на Началника на Второ районно управление в ОДМВР, гр. Пловдив, следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, в полза на ОДМВР - гр. Пловдив такива се дължат в общ размер на 170 лева, от които 100 лева - юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция и 70 лева - държавна такса. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,