Решение № 7891 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14899/2010 г.
ВАСIV отделение06.06.2011 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
Отменя Решение № 1125 от 12.10.2010 г. на Административен съд Бургас, IХ състав по адм. дело № 841/2010 г. и вместо него постановява: Отменя Заповед № 905/13.04.2010 г. на кмета на Община Бургас в частта й по т. 2, с която се разпорежда внасяне на дължими данъци и такси. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7891 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14899/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава Дванадесета чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Янко Петров Вачев против решение № 1125 от 12.10.2010 г. на Административен съд Бургас, IХ състав по адм. дело № 841/2010 г. С него се отхвърля жалбата му срещу Заповед № 905/13.04.2010 г. на Кмета на Община Бургас в частта й за Приложение по т. 2. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК с искане за отмяната му и постановяване на друго, с което бъде отменена заповедта в обжалваната част. Твърди се необоснованост на изводите на съда, който в нарушение на материалния закон е приел, че следва да намерят приложение нормативни актове извън земеделската реституция - наредбите на общинския съвет във връзка с разпореждането на недвижими имоти общинска собственост. Производството по реда на § 62, ал. 4 ПЗР ППЗСПЗЗ е специално и придобиването на собствеността върху земеделски имоти е различна хипотеза от уредените в актовете на общинския съвет. Ответникът, Кметът на Община Бургас не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата с подробни съображения за приложимостта на спорните наредби на общинския съвет. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу Заповед № 905/13.04.2010 г. на Кмета на Община Бургас в частта й за Приложение по т. 2. В тази част се начисляват суми над оценката на стойността на земята, извършена по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ с които по основание и размер жалбоподателят не е съгласен, възразявайки че единствения ред е предвиден съгласно наредба издадена по чл. 36, ал. ЗСПЗЗ. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна с подробни мотиви относно основанието и размера на предвидените суми по т. 2 от процесната заповед като обосновал приложимост на приложените по делото Наредба на общинския съвет за реда за придобиване, управление и разпореждане с общински имоти и вещи и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Бургас. При изведените фактически и правни изводи жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Производствата по ЗСПЗЗ и Правилника за приложението му са със специален предмет - собствеността и ползването на земеделските земи. Реституцията и придобиването на право на собственост по административен ред са изчерпателно регламентирани и като специални производства субсидиарното приложение на други норми следва да е изрично предвидено. В настоящия случай в производството по реда на § 62 се придобива по административен ред право на собственост чрез трансформиране на право на ползване при изчерпателно изброени материални предпоставки в ППЗСПЗЗ. При наличието на тези предпоставки и заявено право от ползвателя административният орган не може да откаже признаване на това право, поради което отношенията между страните не са равнопоставени като при договаряне на условията по сделка. Ето защо в § 62, ал. 3 и 4 ПЗРП ПЗСПЗЗ са разписани действията на кмета на общината по повод признаване на това право, както и че цените на земеделските земи които се придобиват по този ред се определят съгласно изискванията на наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. Такава оценка на земята се определя със заповедта в необжалваната й част по т. 1 и тъй като в това производство не е предвидено начисляването на други суми в тази оценка то не следва и да се одобряват такива от кмета на общината. Приложимостта на други нормативни актове съгласно изискванията на които да се определят и начисляват и други суми към оценката е в разрез с нормите на ЗСПЗЗ поради което решението следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което заповедта в обжалваната част следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 62