Решение № 1782 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2019 г.

Решение № 1782 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5419/2019 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Грозев от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Картунова, срещу решение № 1809 от 18.03.2019 г., постановено по адм. дело № 9647/2018 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РА–30–223 от 07.06.2018 г. на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" на Столична община (ДОСК на СО). В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски. Ответникът Директор на ДОСК при СО, чрез процесуалния си предствител юрк. Стойков, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Г. Грозев срещу заповед № РА–30–223 от 07.06.2018 г. на Директора на ДОСК на СО, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "Канализационно отклонение от изгребна яма" от яма в имот идентификатор № 14831.6507.237, м. "Край село", с. Герман, територия извън регулация на СО – район "Панчарево" с извършител и собственик Г. Грозев. За да постанови оспореното решение съдът е приел, че безспорно е установено от приетите по делото писмени, гласни доказателства, включително от изслушаната СТЕ, че в имот идентификатор № 14831.6407.236 съществува септична яма, от която е изградено отклонение, преминаващо през имот идентификатор № 14831.6507.237, от което са били налице изливи на фекалии, които към момента на проверката, поради това че отклонението не се ползва, не са налице. Приел е, че е установено, че съществуващото канализационно съоръжение е изпълнено без строителни книжа и съответно е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от АПК. Приел е, че в оспорената заповед е допусната очевидна фактическа грешка в обстоятелствената й част като имот с крайни цифри на идентификатор 237 е посочен като собственост на жалбоподателя, който е собственик на имот с крайни цифри 236. Приел е обаче, че тази грешка не се отразява на законосъобразността на заповедта, тъй като от съставения констативен акт безпротиворечиво се установява къде се намира канализационното отклонение и чия собственост е и че преминава и през двата имота, както и че със заповедта е разпоредено премахването на частта от него преминаваща през имот идентификатор № 14831.6507.237. Приел е, че жалбоподателят като извършител на строеж е задълженото лице, което следва да го премахне. Приел е и че обстоятелството, че отклонението не се ползва, е ирелевантно към законосъобразността на заповедта, тъй като е налице незаконен строеж. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото, като събраните такива се обсъдени и преценени в тяхната цялост, както писмените, така и гласните такива, включително заключението на съдебно-техническата експертиза. Оспореното решение е постановено в съответствие с приложимите материалноправни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост на обжалвания съдебен акт. Правилен е изводът на съда, че от данните по делото, включително СТЕ безспорно се установява, че в имот идентификатор № 14831.6407.236 съществува септична яма, от която е изградено отклонение, преминаващо частично през посочения имот и частично през имот идентификатор № 14831.6507.237. Безспорно е установено и че спорното канализационно отклонение е построено без строителни книжа. При тези данни, изводът на първоинстанционния съд, че извършеното представлява строеж, който съгласно легалното определение на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е незаконен, е законосъобразен. Цитирана разпоредба сочи, че строеж или част от него е незаконен, когато е изграден без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж, какъвто е спорният строеж. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на заповедта, тъй като жалбоподателят се установява, че е извършител на спорния строеж и като такъв следва да е адресат на същата. Той е и собственик на строежа, който макар частично да преминава през чужд имот, започва от неговия собствен имот и от неговата септична яма. Това се установява от последния абзац на СТЕ, от който е видно, че вещото лице при огледа на място е установило канализационно отклонение – вкопана в земята PVC тръба в посока от изгребната яма в имот с крайни цифри 236 към северната част на имот с крайни цифри 237. Правилен е и изводът, че е неотносимо установеното обстоятелства, че към момента на огледа няма отливания на отходни води около тръбата и ямата. Правилен е изводът на съда, че допуснатата в оспорената заповед очевидна фактическа грешка досежно посочването на собствеността на имотите не е нарушение, което е съществено и което се отразява на законосъобразността й. От представената по делото административна преписка и в частност от констативния акт, включително и окомерната скица към него, става ясно кой е строежът и същият може да се индивидуализира безпротиворечиво, поради което допуснатата очевидна фактическа грешка не се отразя на възможността за точното изпълнение на заповедта. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма съмнение по отношение на това какво подлежи на премахване и къде е разположено. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебното решение, последното като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Столична община направените пред касационната инстанция разноски в размер на 100, 00 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. и доп., ДВ бр. 8 от 24.01.2017 г.) вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед процесуалните действия от страна на ответника в производството. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,