Решение № 4196 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2010 г.

ВАСVI отделение24.03.2011 г.докладчик т Наталия Марчева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 80 от 14.06.2010 г. по адм. д № 8/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Ловеч, IV състав. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4196 от 24.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9858/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Румяна Красимирова Бекриева от гр. Ловеч срещу решение № 80 от 14.06.2010 г. по адм. д № 8/2010 г. по описа на Административен съд - гр. Ловеч, IV състав. Релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 80 от 14.06.2010 г. по адм. д № 8/2010 г., Административен съд - гр. Ловеч, IV състав е отхвърлил оспорването на Румяна Красимирова Бекриева от гр. Ловеч срещу Заповед № РД 01-0331 от 11.09.2010 г. на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Ловеч. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. По първоначалното дело е било безспорно установено, че на 17.12.2004 г. Бекриева е извършила продажба на идеални части от поземлен имот с жилищна сграда в с. Сопот. Независимо от този факт, който е укрило от органите по социално подпомагане, лицето е получило целева помощ за отопление по реда и условията на Наредба № 5 от 30.05.2003 г., целева помощ за отопление по Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на МТСП, допълнителна еднократна помощ по ПМС № 261 от 27.10.2008 г. и месечна помощ на основание чл. 9 от ППЗСП. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. на МТСП право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата - декларация е по-нисък или равен от диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО) и отговарят на условията на чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Според чл. 10, ал. 1, т. 6 от ППЗСП месечната помощ по чл. 9 ППЗСП и целевата помощ за отопление се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на допълнителното условие, а именно да не са прехвърляли жилищен или вилен имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години. Същото условие съществува и за отпускане на помощта по реда на отменената Наредба № 5 от 30.05.2003 г., съгласно чл. 2, ал. 1 от нея. Съгласно чл. 14, ал. 5 от Закона за социално подпомагане лицата, които са получили недобросъвестно социални помощи се лишават от тях за срок от две години. Тезата на Бекирева, че добросъвестно е получила социалните помощи не се възприема, тъй като тя изрично е декларирала, че не е извършила прехвърляне на имот или идеални части, а в същност е знаела, че е извършила прехвърляне на идеални части от поземлен имот с жилищна сграда в с. Сопот. Представените доказателства за здравословното й състояние са правно ирелевантни, както и твърдението й за непознаване на законодателството. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1