Решение № 6417 от 13.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2959/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Бътерфлай-2003 ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [адрес], представлявано от управителя Г. Паунов чрез адв. Х. Мандалчев, против решение 11243 от 19.12.2024г., постановено по адм. дело 999/2024г., на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед ДС-09.3/11.04.2024г. на Областния управител на област Пловдив, с която се изземва от дружеството недвижим имот ПИ 02974.11.677 по КККР на [населено място]. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалвания съдебния акт. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът - областният управител на област Пловдив, чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И.Иванова, в представено писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че решението е правилно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд - Пловдив е било образувано по жалба на настоящия касатор против заповед ДС-09-3/11.04.2024 г. на областния управител на област Пловдив, с която е постановено изземване на ПИ с идентификатор 02974.11.677 по КККР на [населено място], с площ 2437кв.м., видна територията територия на транспорта, начин на трайно ползване за път от републиканската пътна мрежа, находящ се в [населено място], община Асеновград, обл. Пловдив. С обжалваното решение 11243 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело 999/2024 г. административният съд е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваната заповед за изземване е постановена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна. Съдът е разгледал предпоставките по чл. 80, ал. 1 от ЗДС и е счел, че първата предпоставка е налице, по отношение на втората предпоставка е приел, че този въпрос е изяснен и имота е със статут на път, а на основание чл.8, ал. 2 от Закона за пътищата и чл. 14, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, поземлен имот 02974.11.677 има статут на публична държавна собственост и съгласно чл. 68, ал. 4 от Закона за държавната собственост за пътната мрежа не се съставят актове за държавна собственост. Според съда спорен е въпроса относно съществуването на основание за държането на имота. Установено било, че по отношение на същия е имало издадено разрешение 5-О-Е/03.05.2011г. за специално ползване на пътища чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътна връзка към тях в обслужващата зона на път II-86 Пловдив - Смолян , с титуляр Бътерфлай - 2003 ЕООД. Разрешението е било прекратено със заповед 53-00-828 от 27.04.2022г. на директора на ОПУ Пловдив, която е влязла в сила . При така установеното съдът е приел, че не е доказано правното основание за ползване на имота публична държавна собственост, поради което имота се ползва без правно основание, с което се доказва и последната предпоставка по чл. 80 от ЗДС за изземване на имота. Решение е правилно. След като е описал и обсъдил фактическата обстановка по делото, съдът е изложил мотиви, въз основа на които е стигнал до обосновани правни изводи за наличието на кумулативно зададените с разпоредбата на чл. 80, ал. 1 от ЗДС предпоставки, като е установил, че имотът предмет на заповедта за изземване е държавна собственост и че същият се държи от лице, което няма правно основание за това. Спорния по делото въпрос е дали имота е държавна собственост. Настоящият съдебен състав приема за правилни изводите на административния съд, че имотът предмет на изземването е със статут път, а на основание чл. 8, ал. 2 от ЗП и чл. 14, ал.1 от ППЗП същия е държавна собственост и съгласно чл. 68, ал. 4 от ЗДС за пътната мрежа не се съставя акт за държавна собственост, като изложените от първоинстанционния съд мотиви в тази посока се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд препраща към тях. В допълнение следва да се посочи, че обстоятелство относно собствеността се установява и от представеното писмо с изх. 20.00-34/25.07.2024г. на Министерски съвет, в което е посочено, че с решение 959 на Министерски съвет от 31.12.2018г. е утвърден Списък на републиканските пътища в Република България, в който фигурира път II-86 Пловдив Смолян, както и че няма информация за включването на изоставеното трасе на посочения път в списъка на пътищата, част от републиканската пътна мрежа. Следователно поземления имот предмет на изземването безспорно е път. По делото не са представени доказателства във връзка с осъществена промяна от републикански път в общински такъв или друг вид промяна. Следователно дори да е изоставен участък на горепосочения път, той е с предназначение път и следва да се приеме, че е държавна собственост, противно на възражението на касационния жалбоподател, че имотът не е държавна собственост. Безспорно установени са и следващите предпоставка за приложение на чл. 80 от ЗДС- към датата на постановяване на обжалваната заповед Бътерфлай - 2003 ЕООД държи процесния имот без правно основание, т. е. на отпаднало такова, тъй като предоставеното разрешение 5-О-Е/03.05.2011г. за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътна връзка към тях в обслужващата зона на път II-86 Пловдив - Смолян е прекратено със заповед 53-00-828 от 27.04.2022г. на директора на ОПУ Пловдив. В касационната жалба не се излагат никакви различни доводи или правни твърдения, на които да не е даден отговор от първата инстанция. Поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК и да се направи препращане към мотивите на първата инстанция. По изложените съображения касационният съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните в касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника своевременно претендирани разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, възлизащо на 100 лв., който размер е определен съобразно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,