Решение № 14459 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2832/2010 г.

Решение № 14459 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2832/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 АПК. Образувано е по касационна жалба на "Инфлот 1" ЕООД - гр. Варна срещу Решение № 109/22.12.2009 г., постановено по адм. дело № 5545/2009 г. по описа на Административен съд - София - град, Първо отделение, 15-ти състав, с което е отхвърлено искането на дружеството за прогласяване нищожността на Заповед № РД-09-28/30.03.2004 г., издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация", с която е бил утвърден акт за установяване на публично държавно вземане за такси, събирани от ИА от корабите при посещението им в българските пристанища за обществен транспорт в размер на неплатените такси за посещение в български пристанища за обществен транспорт, изчислени към 25.03.2004 г., а именно: канална такса 4141,40 лв., светлинна такса 709,39 лв., корабна (тонажна) такса 66030,87 лв. и кейова такса 68411,90 лв., заедно със законната лихва, изчислена към 10.03.2004 г. в размер на 47211,35 лв. Касаторът навежда доводи, касаещи вида и характера на вземанията, установени с акта за установяване на публични вземания - заповед № РД-09-28/30.03.2004 г. Твърди се, че публичният изпълнител е наложил обезпечителна мярка за вземания, които не са публични и не могат да се събират принудително от агенцията. В жалбата касаторът поддържа становището си, че посочените в заповедта вземания са търговски и изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация", който е издал заповедта не е компетентният орган да определя вземания с акт, изпълним от АДВ. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради необоснованост, съществени съдопроизводствени нарушения и материалноправна законосъобразност, иска отмяната му. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Рачева. Представена е и писмена защита. Ответникът по касационната жалба - ДП "Пристанищна инфраструктура", гр. София, чрез процесуалният си представител - юрк. Славова я оспорва и твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени съображения. Върховният административен съд, Първо "А" отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Пред АССГ "Инфлот 1" ЕООД е обжалвал индивидуален административен акт на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация", обективиран в Заповед № РД-09-28/30.03.2004 г., с която е бил утвърден акт за установяване на публично държавно вземане за такси, събирани от ИА от корабите при посещението им в българските пристанища за обществен транспорт в размер на неплатените такси за посещение в български пристанища за обществен транспорт, изчислени към 25.03.2004 г., а именно: канална такса 4141,40 лв., светлинна такса 709,39 лв., корабна (тонажна) такса 66030,87 лв. и кейова такса 68411,90 лв., заедно със законната лихва, изчислена към 10.03.2004 г. в размер на 47211,35 лв. Съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл. 222 от Кодекса на търговското корабоплаване, в който е уреден договора за агентиране. Според него корабният агент представлява корабопритежателя пред пристанищните власти и може по негово нареждане или на капитана на кораба да заплаща такси, свързани с пребиваването на кораба. Във всички случаи задължението за заплащане на такси възниква за корабопритежателя. "Инфлот 1" ЕООД е акцентирал оплакванията си срещу заповед № РД-09-141/16.12.2003 г. на директора на ИА "Пристанищна администрация" с твърденията, че не дължи посочените в заповедта такси - канална, светлинна, корабна (тонажна) и кейова. Директорът на АДВ, както и съда е следвало да изходят от характера на таксите, установени с цитираната заповед. В тази връзка в заповедта на директора на "Пристанищна администрация" е посочено основанието, въз основа на което е издаден този акт за установяване на публични вземания - чл. 103, ал. 4 и 5 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, чл. 222 и сл. от Кодекса за търговското мореплаване, относно компетентността на органа, който е издал акта. В посочената правна норма от ЗМПВВППРБ изрично е установено, че се събират таксите, посочени в заповедта на ИА "Пристанищна администрация", като размерите им се определят по ред, определен от Министерския съвет на РБ и в тази връзка е издадена тарифа. Към датата на издаване на оспорения акт чл. 113, ал. 1 от ЗМПВВППРБ предвижда, че министърът на транспорта и съобщенията ръководи и контролира пристанищната дейност в Република България, а според ал. 2 - че тези правомощия се осъществяват чрез пристанищна администрация, създадена по реда на Закона за администрацията като юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище в гр. София и териториални звена. Правомощията на пристанищната администрация са регламентирани в чл. 114 от закона, едно от които съгласно т. 8 е даване на разрешения за достъп до пристанищата, а според т. 13 такова е събирането на канални такси, тонажни корабни такси, линейни кейови такси и светлинни такси. От съдържанието на чл. 103, ал. 1 вр. ал. 4 и 5 от ЗМПВВППРБ представляват публично държавно вземане, тъй като са установени по основание и размер от закон. Процесната заповед е издадена от надлежен орган на държавната власт, в пределите на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност, поради което същата е законосъобразна. Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" като орган на изпълнителната власт е овластен да прави такова волеизявление. Само административен акт, издаден при липса на компетентност по степен, по материя или по място е нищожен и не може да произведе целените с него правни последици. Съгласно разпоредбите на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/, действащ към момента на издаване на атакуваната заповед, Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" е овластена да събира канални такси, тонажни корабни такси, линейни кейови такси и светлинни такси за посещения на кораби в пристанищата за обществен транспорт. Приходите, реализирани от тази дейност са приходи по бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията. Посочените такси са установени със закон и не могат да се договарят свободно между страните. Във връзка с направените възражения от жалбоподателя, че размерът на задълженията не е точно определен и че част от фактурите, посочени в процесната заповед се повтарят, настоящата инстанция счита, че това са предпоставки, които не са сред основанията за обявяване на индивидуален административен акт за нищожен и като такива не кореспондират с предмета на делото. Съгласно чл. 146 от АПК "основанията за оспорване на административните актове са: липса на компетентност; неспазване на установената форма; съществено нарушение на административнопроизводствени правила; противоречие с материалноправни разпоредби; несъответствие с цента на закона. "Предвид на това, извода на административния съд, че повторението на фактурите е факт, който не опорочава акта до степен на нищожност и е следвало да бъде обжалван по реда на ЗАП, е правилен. Заповед № РД-09-28/30.03.2004 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Пристанищна администрация" е връчена на "Инфлот 1" ЕООД по надлежния ред, не е обжалвана и е влязла в сила. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила като правилно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,