Решение № 127 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 900/2017 г.

Решение № 127 от 28.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 900/2017 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Дияна Ценева Производството е по чл. 250 ГПК. Подадена е молба от адв. М. М. в качеството му на процесуален представител на О. И. Б. за допълване на решение № 201 от 23.03.2018 г. по гр. д. № 900/2017 г., като съдът се произнесе и по искането на О. И. за ревандикация на реална част от сграда с идентификатор............, представляваща помещение, заключено в ъгловата част на сградата. Ответникът А. Б. И. чрез своя процесуален представител адв. Кр. Б. изразява становище, че молбата е основателна, тъй като действително съдът е пропуснал да се произнесе по отношение на този обект, но намира, че не са доказани предпоставките на чл. 108 ЗС за уважаване на претенцията за предаване на владението, тъй като не е установено, че това помещение се владее от неговия доверител. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С определение № 462 от 27.07.2017 г. по гр. д. № 900/2017 г. на ВКС, І г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивно решение, постановено от Окръжен съд - Монтана на 10.11.2016 г. по гр. д. № 260/2016 г. С него е отменено решението на Районен съд - Монтана, постановено на 14.05.2016 г. по гр. д. № 2302/2015 г., в частта, с която е отхвърлен предявеният от О. И. Б. против А. Б. И. иск за установяване, че ищцата е съсобственик на поземлен имот с идентификатор.......... по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 1494 кв.м, както и че е изключителен собственик на находящите се в този имот сграда с идентификатор............... и сграда с идентификатор..............., вместо което е постановено друго, с което е тези искове са уважени. Потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от О. И. Б. против А. Б. И. иск за предаване на владението върху реална част с площ около 150 кв.м и друга част с площ 50 кв.м от поземлен имот с идентификатор.........., с граници, посочени в диспозитива на решението, както и на сграда с идентификатор................., на едно помещение от сградата с идентификатор.................., граничещо със сграда с идентификатор................., и друго помещение в същата сграда, заключено в ъгловата й част. С решение № 201 от 23.03.2018 г. по гр. д. № 900/2017 г. на ВКС, І г. о., е отменено въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решението на Районен съд Монтана, и в отменената част е постановено друга, с което А. Б. И. е осъден да предаде на О. И. Б. Владението върху следните недвижими имоти: реална част от поземлен имот с идентификатор............. по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД- 18-29 от 05.04.2006 г. на изп. директор на АК, която реална част е с площ от около 150 кв. м, с размери 10/15 м, както и част с площ от около 50 кв. м, с размери 6/8 м; част от сграда с идентификатор............, представляваща помещението, граничещо със сграда с идентификатор..................., както и сграда с идентификатор..............., предадени на ответника с Протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот и сгради от 17.04.2014 г. по изп. д. № 1-37/2014 г. на ДСИ при РС - Монтана. С това решение съдът е пропуснал да се произнесе по иска за предаване на владението върху второто помещение, заключено в ъгловата част на сграда с идентификатор 48489.29.214. 5. Липсата на произнасяне по част от спорния предмет е основание за допълване на постановеното решение. С постановеното по делото решение е прието, че на основание чл. 92 ЗС ищцата О. И. Б. като собственик на недвижимия имот с идентификатор............ е собственик и на изградената в имота сграда с идентификатор.................., представляваща стопанска постройка, предназначена да обслужва жилищната сграда. С отговора на исковата молба ответникът А. Б. не е оспорил твърдението, че упражнява фактическа власт и върху разположеното в ъгловата част на тази сграда складово помещение. След преценка на събраните по делото доказателства касационната инстанция е направила извод, че ответникът не е придобил по давност правото на ползване върху всички спорни обекти, тъй като е ползвал същите на облигационно основание - договор за заем за послужване, поради което независимо от продължителността на времето, през което е упражнявал фактическа власт върху постройките с обслужващ характер и спорната реална част от терена, той не може да придобие по давност както право на собственост върху тях, така и ограничено вещно право на ползване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд намира, че постановеното по делото решение следва да бъде допълнено, като А. Б. И. бъде осъден да предаде на основание чл. 108 ЗС на О. И. Б. владението върху реална част от сградата с идентификатор..............., представляваща помещението, заключено в ъгловата част на същата сграда. Водим от гореизложеното съдът