Решение № 7868 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 404/2015 г.

Решение № 7868 от 29.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 404/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галя Костова Производството е по чл. 248 и чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ вр. с чл. 144 АПК и по чл. 176 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, по повод "молба-възражение" вх. № 3725/9.03.2015 г., подадена от Драгомир Атанасов Пеев от гр. Добрич за допълване, изменение в частта на разноските и тълкуване на решение № 2122/26.02.2015 г. постановено от петчленен състав втора колегия на Върховния административен съд в производството адм. д. № 404/2015 г. по описа на на същия съд. Ответникът, министрество на правосъдието, представляван от юрк. Питова, поддържа становище зе неоснователност на молбата и моли да бъде отхвърлена. Ответникът, комисия за защита от дискриминация, в писмено становище поддържа доводи за неоснователност на молбата в частта относно претендираното изменение на решението в частта му относно разноските. По останалите искания за допълване и тълкуване на решението не взема становище. Върховният административен съд, петчленен състав, намира "молбата-възражение" процесуално допустима, а по същество-неоснователна по следните съображения: Производството пред петчленен състав на втора колегия на Върховния административен съд е образувано по "жалба" вх. № 15109/4.09.2014 г., подадена от Драгомир Атанасов Пеев с предмет по раздел I "отмяна основание 237, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 238, ал. 1 и "чл. 239, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 АПК" "срещу решение № 10734/1.09.2014 г. на тричленен състав на върховен административен съд седмо отделение град София по административно дело № 9701/2013 г. по описа на върховен административен съд град София" и по раздел II - отмяна на влязлото в сила определение по адм. д. № 1463/2014 г. по описа на Върховния административен съд, с което съдебният състав се е произнесъл по молба за разноски. С постановеното по делото решение петчленен състав на Върховния административен съд е приел, че цитираната жалба има характер на искане за отмяна на решение № 7338/26.11.2013 г. по адм. д. № 9701/2013 г. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с решение № 10734/1.09.2014 г. по адм. д. № 1463/2014 г. по описа на Върховния административен съд. Намерил е искането процесуално допустимо и го е разгледал на основанията по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК, приемайки, че посочените от искателя основания по "чл. 239, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 АПК" са в резултат на техническа грешка. Изложил е мотиви във връзка с всяко едно от посочените основания за отмяна и е разгледал искането в светлината на законовите изисквания, данните и доказателствата по делото. С доводи за неговата неоснователност го е отхвърлил. В частта относно определението за разноските искането за отмяна е оставено без разглеждане и производството пред петчленния състав на Върховния административен съд е прекратено по съображения, че определението по чл. 248 ГПК вр. с чл. 144 АПК е извън категорията по чл. 237, ал. 1 АПК - не прегражда развитието на делото и не подлежи на отмяна. Със същото решение претенцията на министреството на правосъдието, ответник в производството за отмяна, за присъждане на разноски-юрисконсултско възнаграждение е уважена на основание § 1 и чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения с позоваване на ТР № 3/13.05.2010 г. по д. т. № 5/09 г. на ОС на колегиите на Върховния административен съд. Заявените с "молба-възражение" искания за изменение на решението в частта относно разноските, за допълване и тълкуване на същото са неоснователни. Искането за присъждане на разноски-юрисконсулско възнаграждение ответникът, министерство на правосъдието, представляван от юрисконсулт е направил своевременно, преди приключване на съдебните прения. Присъденият размер от 500 лв е определен на основание разпоредбите на § 1 вр. с чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. ДВ бр. 28/2014 г. В случаите, с които съдът отхвърли оспорването страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато в съдебно административното производство административният орган е представляван от юрисконсулт - чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК. В този смисъл е цитираното от съдебния състав ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОС на колегиите на Върховния административен съд, задължително за прилагане на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт /ЗСВ/. Тълкувателните решения са приемат с мнозинство от съдиите във Върховния административен съд и задължително за прилагане е решението, в чийто диспозитив е синтезирана волята на ОС на колегиите в съда, а не приложените към него особени мнения. Цитираните разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК на основание чл. 249 АПК са приложими и в поизводството по отмяната. Съгласно чл. 176 АПК, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение. Тази разпоредба, отнесена на основание чл. 249 АПК в производството по отмяната, намира приложение в случай, че съдът не е изложим мотиви и не се е произнесъл в диспозитива на решението си по някое от заявените в искането основания за отмяна на влязлото в сила решение. В случая решението съдържа мотиви относно всяко едно от релевираните основания по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК за отмяна на решението, както и произнасяне в диспозитива. Производството по отмяната като извънинстанционно е подчинено на специфични процесуални правила. В това производство съдът не се произнася по същество на спора, а единствено относно наличието на основания по чл. 239, т. 1-т. 6 АПК за отмяна на влязлото в сила решение. Ето защо петчленният състав не е имал задължение, а и процесуално правомощие да обсъжда в мотивите на решението си цитираните в "жалбата", подадена с правно основание чл. 239 АПК, норми от европейското право. Тази норми биха имали отношение в инстанционното производство, а не и в производството по отмяна. Съгласно чл. 251 ГПК, приложим в съдебноадминистративното производство на основание препращащата норма на чл. 144 АПК, на тълкуване подлежат неясните съдебни актове, т. е съдебните актове от чиито мотиви и диспозитив не може да се изведе ясно и недвусмислено формираната и изразена със съдебния акт воля на съда при разрешаване на повдигнатия пред него правен спор. Тези предпоставки не се установяват по отношение постановеното в производството по отмяната съдебно решение. Както се посочи по-горе съдът е разгледал искането за отмяна на всички посочени в него основания, изложил е мотиви във връзка с всяко от тях, произнесъл се е и в диспозитива на решението. Решението като единствено от мотиви и диспозитив изразява ясно становището на петчленния състав за неоснователност на искането за отмяна. В абзац втори на стр. 1 изрично е посочено, че жалбата, по повод която е образувано производството, независимо от изложените в нея оплаквания за неправилност на влязлото в сила решение, следва да бъде разгледана като искане за отмяна. Съдебните производство по оспорване на индивидуални административни актове са двуинстанционни /чл. 131 АПК/- на обжалване с касационна жалба подлежи първоинстанционното решение- чл. 210, ал. 1 АПК- а постановеното в касационното производство решение е окончателно- чл. 223 АПК. От мотивите на решението, чието тълкуване се иска е видно, че петчленният състав на Върховния административен съд е предоставил на жалбоподателя възможност за правна защита в производство по чл. 237 и сл. АПК, независимо, че жалбата по повод която е образувано производството по делото изцяло е съдържала недопустими касационни оплаквания за неправилност на решението на тричленния състав при формално позоваване на разпоредби по чл. 239 АПК. Ясни са мотивите относно липсана на предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение на основанията по чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 АПК, както и за дължимостта на разноските, поискани от ответника министрество на правосъдието. Предвид изложеното настоящият петчленен състав намира исканията за измение на решението в частта относно разноските, за тълкуване на същото решение и постановяване на допълнително такова за неоснователни изцяло. При този резултат претенцията на ответника, министерство на правосъдието, представляван от юрисконсулт за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение /, своевременно заявена се явява основателна до размера от 200 лв на основание § 1 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 8 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения / т. р. № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ОС на колегиите на Върховния административен съд/. Така мотивиран, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,