Решение № 150 от 30.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 606/2019 г.

ВКСI наказателно отделение30.09.2019 г.докладчик т Николай Дърмонски

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. К. Г., в момента в затвора в София, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 24 от 22.10.2015 г., постановена по НОХД № 15475/2011 г. по описа на Районен съд-София и възобновяване на производството по делото.

Мотиви

Решение № 150 от 30.09.2019 г. на ВКС по н. д. № 606/2019 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски Производство по реда на чл. 424, ал. 2 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК. Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 423, ал. 1 от НПК след препращане на искането на осъдения М. К. Г., в момента в затвора в София, за възобновяване на НОХД № 15475/2011 г. по описа на Районен съд-София, 16 състав след отказ на ръководителя на наказателното отделение на САС да образува производство по реда на чл. 424, ал. 1 вр. чл. 420, ал. 2 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК заради просрочие на преклузивния 6-месечен срок за подаването му, като в разпореждането си апелативния съдия е констатирал твърдение на Г. за задочното му осъждане и основание за образуване на настоящето производство от компетентността на касационната инстанция. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище за неоснователност на искането. Осъденият Г., лично и чрез защитника си адв. Д. Д. от САК моли то да бъде уважено. Върховният касационен съд провери основателността на искането на осъдения по чл. 423, ал. 1 от НПК, като съобрази следното: В досъдебното производство № 3 М-11/2010 г. по описа на І-во РУП-СДВР осъденият М. К. Г. от София първоначално е бил привлечен като обвиняем на 08.01.2010 г. за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК и на 11.01.2010 г. с определение по ЧНД № И-84/2010 г. на Софийския районен съд е постановено задържането му под стража. Тези процесуално-следствени действия са били извършени с неговото лично участие и в присъствието на защитника му адв. З. И.. На 30.09.2010 г. мярката му за неотклонение е била променена от "задържане под стража" в парична "гаранция" в размер на 1500 лева с определение по ЧНД № И-3371/2010 г. на СРС при участие и на защитника му адв. Л.. Окончателно обвинението срещу Г. е било конкретизирано с привличането му като обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1 от НК с постановление от 13.07.2011 г., предявено му лично на 25.07.2011 г., като при разпита му се е възползвал от правото си да не дава обяснения и е заявил, че не желае да му се предявяват материалите от разследването. След внасяне на обвинителния акт на 15.08.2011 г. и образуване на НОХД № 15475/2011 г. по описа на Софийския районен съд, то е насрочено за 09.11.2011 г., за която дата призовката за осъдения Г. е получена лично от него с препис от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик, като е бил уведомен за възможността делото да се разгледа и в негово отссъствие при условията на чл. 269 от НПК. В съдебното заседание той се е явил лично и с упълномощения от него защитник адв. Г. Г. от САК. Разглеждането на делото е приключило с постановяване на присъда № 24 от 22.10.2015 г. с осъждането му за престъпление по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му е наложено наказание от 4 години лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим и на основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието от 3 години лишаване от свобода по присъдата по НОХД № 1534/2009 г. на Районен съд-Кюстендил. Първоинстанционната присъда е била проверена по ВНОХД № 1652/2016 г. на Софийски градски съд по въззивна жалба на защитника на осъдения Г. адв. Г.. След двукратно отлагане, па поредното съдебно заседание на 31.01.2017 г. Г. е бил редовно призован, упълномощил е още един защитник - адв. Ал. Л. от САК, но не се явил лично да се защитава във въззивното производство. С въззивно решение № 286 от 01.03.2017 г. СГС е потвърдил изцяло обжалваната присъда и тя е влязла в законна сила. Видно от представените по делото с писмо изх. № П-397 от 07.06.2019 г. на СРП се установява, че е била издадена ЕЗА за задържането му, като същият е бил установен и задържан на 06.12.2018 г. от компетентните власти в Обединено кралство Великобритания, а на 03.04.2019 г. е предаден на българските власти и на следващия ден – 04.04.2019 г. е постъпил в затвора в София за изтърпяване на наказанията си. Депозираната саморъчна "молба" от осъдения Г. с изложените по-горе твърдения, включително и за задочното му осъждане е с пощенско клеймо от 14.05.2019 г., поради което срокът по чл. 423, ал. 1 от НПК е спазен и искането му за възобновяване на наказателното дело е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО. Не са налице основания да се приеме задочно осъждане на М. Г. по НОХД № 15475/2011 г. на СРС-16 състав. Същият е участвал лично и чрез защитниците си на досъдебното, първоинстанционното и въззивното съдебни производства, като при последното е бил редовно призован за съдебното заседание на 31.01.2017 г., упълномощил е допълнително защитник, но не се е явил по делото, без да посочи каквито и да е уважителни причини, поради което е разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК. Спрямо него са били изпълнени изискванията на чл. 254, ал. 4 (отм.); от НПК (настоящ чл. 247 б, ал. 1 от НПК, ДВ бр. 63/2017 г.), като е бил уведомен за възможността делото да се разгледа в негово отсъствие съгласно чл. 269 от НПК. При тези обстоятелства не може да се приеме, че М. Г. е осъден задочно по наказателното дело, предмет на искането му и не са налице хипотезите по чл. 423, ал. 1 и ал. 5 от НПК. Той е знаел за воденото срещу него наказателно производство, участвал е лично и чрез защитници при събирането на доказателствата по делото, организирал е защитата си срещу постановената му осъдителна присъда и е напуснал пределите на страната след влизането й в сила с цел да се укрие и избегне изтърпяването на наложените му наказания. При тези обстоятелства и при спазване на законовите гаранции в чл. 420, ал. 2 вр. чл. 422, ал. 1, т. 4-6 и чл. 423, ал. 5 от НПК, при които е била допусната екстрадицията му от Обединено кралство Великобритания липсват основания за възобновяване на наказателното дело и искането му по чл. 423, ал. 1 от НПК, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. Водим от гореизложените съображения и на основание чл. 424, ал. 2 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения М. К. Г., в момента в затвора в София, за отмяна по реда за възобновяване на наказателни дела на влязлата в сила присъда № 24 от 22.10.2015 г., постановена по НОХД № 15475/2011 г. по описа на Районен съд-София и възобновяване на производството по делото.