Решение № 12224 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12422/2011 г.

ВАСV отделение04.10.2012 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3016 от 20.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2855/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12224 от 4.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12422/2011 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Снежана Николова Чолакова, от гр. София, против решение № 3016 от 20.06.2011 г., постановено по адм. д. № 2855/2011 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - кметът на район "Студентски" - СО не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Снежана Николова Чолакова против отказ за предоставяне на информация, обективиран в писмо № 94-ЗДОИ-2/18.03.2011 г. на кмета на район "Студентски" - СО. Решението е правилно, но не по изложените в него съображения. По несъмнен начин по делото е установено, че Снежана Николова Чолакова е поискала на основание чл. 12 и 34, ал. 1 от АПК да се запознае с материалите в административната преписка по издаване на заповед № РД-50-147/18.05.2007 г. на кмета на район "Студентски" - СО, както и да й се предоставят посочените в молбата копия от документи, находящи се в преписката. С оспореният акт административният орган е отказал да предостави исканите документи като е посочил, че административното производство е приключило с издаване на заповед № РД-50-147/18.05.2007 г. Неправилно първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателката е поискала достъп до обществена информация, тъй като и Чолакова и административния орган са се позовали на разпоредбите на АПК, регламентиращи правото на участниците в административното производство да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки и извадки или - според техническите възможности - копия за тяхна сметка (чл. 34, ал. 1 от АПК). Така регламентираното законово право обаче съществува до приключването на административното производство и издаването на индивидуалния административен акт. Нарушаването на това законово изискване при висящо административно производство би довело до незаконосъобразност на акта поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила. След постановяването на административния акт задължението на административния орган за изпълнение на изискванията на чл. 12 и 34, ал. 1 от АПК престава да съществува. Съгласно правилото на чл. 12, ал. 2 от АПК - страните осъществяват правото си на достъп до информацията в производството по реда на този кодекс, а останалите лица - по реда на Закона за достъп до обществена информация. Следователно след като административното производство по издаване на заповед № РД-50-147/18.05.2007 г. е приключило, то жалбоподателката може да реализира правата си по реда на Закона за достъп до обществена информация. В случая самата жалбоподателка изрично заявява, че молбата й не е подадена по реда на посочения закон. В тази връзка изводите на съда, че исканата информация не е обществена по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ е законосъобразен, тъй като се касае до производството по издаване на конкретен индивидуален административен акт, засягащ конкретен урегулиран поземлен имот. За жалбоподателката е налице възможност да се снабди с исканите копия от документи за конкретния имот по предвидения за това в закона ред. Ето защо крайният извод на съда за неоснователност на оспорването е правилен. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

3