Решение № 3961 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 182/2012 г.

Решение № 3961 от 20.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 182/2012 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на СД "Рио - Йорданови", гр. Лом, подадена от представителя Йордан Йорданов срещу решение от 31.10.2011 г. по адм. д. № 540/2011 г. на Административен съд - Монтана. Без да се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - началникът на РДНСК - Северозападен район не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № ДК-02-СЗР-261/25.08.2011 г. на началника на РДНСК - Северозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж, съставляващ "промяна предназначението на част от входно фоайе" в административна сграда с идентификатор 44238.505.1594.2 по кадастрална карта, в УПИ III, кв. 232, гр. Лом, обл. Монтана, с извършител СД "Рио - Йорданови". Прието е, че е налице безспорно доказан незаконен строеж, извършен през 2004 г. без строителни книжа и в нарушение на действащия правен режим по чл. 148, ал. 1 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 214 от 11.08.2011 г. и Констативен акт № 215 от 11.08.2011 г. не са оборени в съдебното производство, а липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателя както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ " промяна предназначението на част от входно фоайе" в магазин за риба, подробно описано в административния акт по вид и местонахождение, изграден без строителни книжа. Процесния незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид годината на изграждане - 2004 и установеното несъответствие с техническите правила и норми към момента на неговото изграждане. В тази връзка от административният съд са изложени подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. Обясненията за задвижено производство по издаване разрешение за строеж са ирелевантни, тъй като цитираните законови норми не визират такава хипотеза. Безспорно е и обстоятелството, че процесния незаконен строеж не е деклариран за узаконяване по реда и в срока по § 184 от ПЗР на ЗУТ, поради което и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване след 23.01.2004 г., е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,