Решение № 11146 от 17.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 166/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Е. Р. М. от гр. Левски, обл. Плевен, [улица]срещу решение 472/ 24.10.2023г по адм.д. 586/ 2023г по описа на Административен съд Плевен. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата й против Решение 2153-14-42/22.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена нейна жалба с вх. 1012-14-105/23.05.2023г. по описа на ТП на НОИ Плевен, като е потвърдено разпореждане 2154-14-54#2/25.04.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен, с което на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и чл. 10, чл. 14, ал. 2, чл. 34, ал. 3 от НПОС е прекратена личната персонална пенсия, считано от 16.12.2022г. В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и необоснованост касационно основание по чл.209, т.3 от АПК. Подателката счита за неправилен извода в съдебния акт, че [наименование] няма качество на учащ през периода на задължителния стаж за придобиване на юридическа правоспособност. Намира, че съдът не се е произнесъл по жалбата й в частта за вмененото плащане на недобросъвестно получена сума от 230лв по разпореждане 2154-14-54/25.04.2023г на ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен, Направено е искане за отмяна на решението и на разпореждане 2154-14-54/25.04.2023г на ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен. Ответникът по касация - директор на ТП на НОИ - Плевен чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Савова в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е правилно постановено при точно прилагане и тълкуване на закона, поради което моли да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. По съображения, че оспореното с нея съдебно решение е правилно, предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Е. Р. М. против Решение 2153-14-42/22.06.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена жалба с вх. 1012-14-105/23.05.2023г. по описа на ТП на НОИ Плевен, като е потвърдено разпореждане 2154-14-54#2/25.04.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен. С това разпореждане на основание чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО и чл. 10, чл. 14, ал. 2, чл. 34, ал. 3 от НПОС е прекратена личната персонална пенсия, считано от 16.12.2022г, поради дипломирането й на редовна изпитна сесия с протокол 24169/15.12.2022г. От фактическа страна е установено, че на Е. Р. М. е отпусната персонална пенсия с решение 656 от 09.10.2000г. на Министерски съвет на Р България на основание чл.92 от КСО във вр. с чл. 7, ал.1, ал.2, т.1 и ал.5 от Наредбата за пенсиите. Записана е като учаща във [наименование], редовна форма на обучение, в [наименование], видно от удостоверение ФД-09-466/13.10.2017 г., издадено на висшето учебно заведение Съгласно уверение с изх. 61587/30.08.2022г. издадено от [наименование], е следвало последният държавен изпит да е с крайна дата 17.12.2022г. На 08.02.2023г. М. е представила в ТП на НОИ уверение 68066/11.01.2023г. от [наименование], от което се установява, че се е дипломирала с протокол 24169 от 15.12.2022г. Въз основа на това уверение ръководителят на ПО при ТП на НОИ Плевен е издал разпореждане 2154-14-54#2/25.04.2023г., с което на основание чл.96, ал.1, т.4 от КСО и чл.10, чл.14, ал.2, чл.34, ал.3 от НПОС е прекратена личната й персонална пенсия, считано от 16.12.2022г. Указано е, че на основание чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за пенсия следва да бъдат възстановени от лицето заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Административния акт е бил атакуван пред директора на ТП на НОИ Плевен, който е приел, че разпореждането е правилно и е отхвърлил жалбата. По заявление на Е. М. за възобновяване или възстановяване на пенсия, считано от 01.02.2023г с оглед встъпването й в изпълнение на длъжността [наименование] в Окръжен съд Велико Търново е постановено разпореждане 2154-14-54#3/31.05.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен, с което е отказано възстановяване на личната й персонална пенсия. За да отхвърли жалбата на Е. М., съдът е изложил мотиви, че разпореждане 2154-14-54#2/25.04.2023г на ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен и решение 2153-14- 42 от 22.06.2023г. на заместващия Директора на ТП на НОИ - Плевен по силата на заповед 1016-40-691/10.06.2016г. на управителя на НОИ са постановени от компетентни административни органи, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Прието е, че Е. М. през времето на полагане на стажа като дипломиран [наименование] е загубила качеството на учащ по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и поради това няма право на наследствена пенсия /в случая лична персонална пенсия, за която се прилагат същите правила като за наследствена пенсия/. Относно датата на прекратяване на пенсията е възприето за правилно становището на административния орган, съобразено с уверение с изх. 68066/11.01.2023г. издадено от [наименование] - гр. Велико Търново, в което е отразена дата на дипломиране 15.12.2022г. и не са представени доказателства за различна дата на дипломиране от посочената. Решението е валидно, допустимо и правилно. Изложените в касационната жалба доводи за неправилно прилагане на материалния закон се преценяват от настоящия състав за неоснователни. Първоинстанционният съд подробно е установил релевантните за спора факти и обстоятелства в съответствие със събраните по делото писмени доказателства и е формирал законосъобразни правни изводи. Съгласно чл. 82, ал. 1 от КСО право на наследствена пенсия имат децата до навършване на 18-годишна възраст, а след навършването й, ако учат - за срока на обучението, но не по-късно от навършването на 26-годишна възраст, както и над тази възраст, ако учат и ако са се инвалидизирали до 18-, съответно до 26-годишна възраст. Съобразно чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, пенсията се прекратява, когато отпадне основанието за получаването й. Правилно в съответствие с представения документ - уверение 68066/ 11.01.2023г. от [наименование], съдът е приел, че считано от 15.12.2022г касаторката е завършила обучението си по специалността "[наименование]" с успешно полагане на държавните изпити. Според правилата за разпределение на доказателствената тежест нейно задължение е да ангажира доказателства за друга дата на дипломиране, а такива по делото не са представени. В случая е налице посоченото от административния орган основание за прекратяване на пенсията по 96, ал. 1, т. 4 от КСО, тъй като Е. Р. е престанала да отговаря на условията на чл. 82, ал. 1 от КСО за получаване на наследствена пенсия. Този извод не се променя от обстоятелството, че е встъпила в изпълнение на длъжността [наименование] . Предвид разрешението, дадено с решение 4/ 11.06.2024г по тълкувателно дело 2/ 2022г на ОСС от I и II колегии на ВАС, правилно е прието от административния съд, че със стажа по чл. 294, ал. 1 от ЗСВ не се продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността [наименование]", т.е. в хипотезата на чл. 82, ал. 1 от КСО дипломираните [наименование] със завършено висше образование и със статут на "[наименование]" по ЗСВ не се считат за "учащи". В отговор на касационното оплакване за непълнота на съдебното решение следва да се посочи, че съдът е отхвърлил изцяло жалбата против потвърденото разпореждане 2154-14-54#2/25.04.2023г. на ръководител на ПО при ТП на НОИ Плевен. Действително не са изложени отделни мотиви относно частта му, с която е указано на основание чл.114, ал.1 от КСО недобросъвестно получените суми за пенсия да бъдат възстановени от лицето заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Това обаче не се отразява на крайния извод за законосъобразност на съдебния акт, тъй като с тази част от разпореждането не се вменява задължение за плащане на недобросъвестно получена сума, нито е посочен размерът й. Задължение би се породило едва при постановяване на разпореждане по чл.98, ал.2, т.2 от КСО, с оглед на което направеното искане на касационната жалбоподателка за отделно произнасяне на съдилищата относно конкретната част от разпореждането е неоснователно. Предвид гореизложеното Върховният административен съд, шесто отделение намира, че оспореното пред първата инстанция административно решение, което е предмет на съдебния контрол, съгласно чл. 118 от КСО, и потвърденото с него разпореждане, са издадени при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и не страдат от други пороци по чл. 146 от АПК, както правилно е преценил и административният съд. При постановяване на решението си той е приложил правилно материалния закон и правният му извод за законосъобразност на процесните актове на администрацията е обоснован, поради което, при липсата на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение