Решение № 13432 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2012 г.

Решение № 13432 от 29.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9846/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Петко Колев Петков, гр. Ямбол, против решение по адм. д. № 1731/2012 г. по описа на ВАС, V отд., с което е отхвърлена жалба против заповед № К-13 577 от 21.12.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение поради придобито право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е обсъдил всички нарушения на процесуалните правила. Предвид чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от КРБ, т. 13 от чл. 245 от ЗМВР не следва да се прилага. Ответната страна министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Райкова, оспорва касационната жалба. Върховният административен съд, II колегия, V членен състав, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е заповедта на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното правоотношение с касационния жалбоподател поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. С решение № 9786/5.07.2012 г. по адм. д. № 17131/2012 г. по описа на ВАС, V отд., жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Постановено е при спазване на материалната разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социалното осигуряване. Съгласно чл. 69, ал. 2 от КСО държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони. Тази разпоредба на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР обаче регламентира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, без оглед на възрастта. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО урежда правото на пенсия на служителите по ЗМВР независимо от възрастта им, при наличието на две кумулативно предвидени условия - 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители в министерството и инициатива на органа по назначаване. Следователно не зависи единствено от волята на служителя издаването на заповедта по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. С изменението на т. 13, ДВ, бр. 88/2010 г. е предвидена възможност от 1.01.2011 г. пенсионирането при условията на чл. 69 от КСО да се извършва и по искане на служителя, но това не отнема правото на административния орган по негова инициатива да прекрати служебното правоотношение в този случай. Към делото е приложена справка № 17239 от 13.12.2011 г., от която е видно, че жалбоподателят има осигурителен стаж в размер на 34 години 06 м. 29 дни, от които 25 години, 01 м. и 16 дни осигурителен стаж в МВР и следователно отговаря на условията на чл. 69 от КСО. Приложено е предложение от № 17240 от 13.12.2011 г. на директора на ОД на МВР - Ямбол, поради което макар и да не е задължително изискването по чл. 268 от ППЗМВР, същото е спазено. Неоснователно е твърдението за нарушение на административно производствените правила поради лишено право на участие в производството по издаване на заповедта. Нарушението на процесуалните правило не е абсолютно основание за отмяна по чл. 146 от АПК. Изискването е то да е съществено. Съществено е само онова нарушение, което ако не бе извършено резултатът би бил различен. В случая това не е така. При събрани и относими за основанието по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР доказателства, допуснатото нарушение не е категорията на съществените. Неоснователно е оплакването за съществено нарушение на процесуалните правила от ВАС поради отказ за сезиране на КС на РБ. Съдът преценява за всеки случай дали да сезира КС на РБ, която преценка не подлежи на съдебен контрол. С оглед изложеното настоящият състав на Върховния административен съд, II колегия, петчленен състав, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК