Решение № 3919 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15708/2014 г.

Решение № 3919 от 5.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15708/2014 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Добромир Колев", гр. София, представлявано от Добромир Петков Колев чрез пълномощника му адв. Стоян Жеков, срещу решение № 6001 от 13.10.2014 г., по адм. дело № 2255/2014 г. по описа на Административния съд - София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 2021304947 от 28.10.2013 г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - гр. София, в частта потвърдена с решение № 217 от 03.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. София при Централното управление (ЦУ) на НАП. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на всички събрани по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност. Навеждат се доводи за реално изпълнение на процесните строително монтажни работи (СМР) и "сортиране и пакетиране на продукция". Съдът не се е съобразил с заключенията по съдебно-счетоводната експертиза (ССЕ) и съдебно-техническата експертиза (СТЕ), от които се установява, че доставките са реално осъществени на място и процесните фактури са осчетоводени и платени. Иска се отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на дирекция "ОДОП", гр. София при ЦУ на НАП, дава становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 827 лв. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна поради следното: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил процесния РА, в частта с която на едноличния търговеца е отказано право на данъчен кредит за данъчни периоди: м. 09.2010 г. в размер на 2 050 лв. по фактура № 0000000301 от 10.09.2010 г., с предмет на доставка "сортиране и пакетиране на продукция", издадена от "Кри Д 2009" ЕООД; м. 12.2010 г. в размер на 6 000 лв. по фактура № 0000000053 от 03.12.2010 г., с предмет на доставка "СМР по договор" и фактура № 0000000056 от 09.12.2010 г., с предмет на доставка "СМР по договор", издадени от ЕТ "Астезар-Лучко Чанев". С обжалваното решение административния съд е отхвърлил жалбата на едноличния търговец срещу спорния РА. С определение № 5638 от 24.11.2014 г., по адм. дело № 2255/2014 г. по описа на АССГ е допълнено обжалваното решение в частта за разноските, като Добромир Колев действащ като ЕТ "Добромир Колев" е осъден да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП сумата от 842 лв. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че обжалвания РА е издаден от компетентен орган и е постановен при правилно приложение на материалния закон. За да отхвърли жалбата на дружеството съдът е приел, че основателно на жалбоподателя не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите издадени от ЕТ "Астезар-Лучко Чанев" и "Кри Д 2009" ЕООД. По отношение на доставките на СМР от ЕТ "Астезар-Лучко Чанев" съдът е приел, че не са представени доказателства, отнасящи се до вложените строителни материали, техния произход, място на съхранение, начин на транспорт и товаро-разтоварване. По делото не са представени проекти, разрешително за строеж и протокол за строителна линия. Административния съд е приел, че доставчикът не е разполагал с материална и кадрова обезпеченост, поради което доставките по издадените фактури не са осъществени от ЕТ "Астезар-Лучко Чанев". По отношение на спорната услуга - "сортиране и пакетиране на продукция", съдът е приел, че сумата от 12 300 лв. по издадената фактура не е платена от ревизираното лице и от ССЕ е видно, че стои като задължение към доставчика - "Кри Д 2009" ЕООД. Данните за последващата реализация на продукцията са неотносими, защото спорната доставка е съпътстваща и не дава представа кой и къде е извършил подготовката на продукцията за експорт и пакетирането й, а представените доказателства по време на ревизията са частни и преценени по отделно и в съвкупност не обосновават реално извършване на спорната услуга. Решението е неправилно. Пред първоинстанционният съд, както и в производството по оспорване на РА по административен ред, не е било спорно че дейността на ревизираното лице е свързана с производство и търговия със селскостопанска продукция, основно картофи и тикви. Спорът е концентриран относно изпълнението на СМР от страна на прекия доставчик ЕТ "Астезар-Лучко Чанев" и извършването на спорната услуга от "Кри Д 2009" ЕООД. По процесните доставки на СМР от ЕТ "Астезар-Лучко Чанев", в ревизионното производство са представени: спорните фактури; договор за изпълнение на ремонтни работи от 14.10.2010 г., сключен между ревизираното лице като възложител и ЕТ Астезар-Лучко Чанев" като изпълнител; справка за налични ДМА при ревизираното лице и приемо-предавателен протокол обр. 19, подписан и подпечатан от двете дружества. По делото не е било спорно, че доставчикът е разполагал с шест лица на трудов договор. Предмета на представения договор от 14.10.2010 г. е извършване на ремонт на котелно, котле твърдо гориво, изграждане н навес за въглища и подаваща линия за въглища, ремонт на отоплителна инсталация и почистване на счупени стъкла в обект "Оранжерия Дупница", находяща се в Авторемонтен завод гр. Дупница, ул. "Иван Рилски" № 164. По делото е била назначена СТЕ и ССЕ, който настоящият състав намира, че са обективни и кореспондират с представените по делото доказателства, поради което следва да се кредитират. Вещото лице по СТЕ е дало заключение, че поради дългия период от извършването на ремонтните работи, описани в процесния договор за СМР, не може да се даде заключение дали работите по ремонта на оранжериите (подмяна на стъкла) и отоплителна инсталация (котел и тръби) са извършени в действителност, но към датата на посещение, оранжериите са в добро състояние, което показва доброто им стопанисване. Към датата на огледа отоплителната инсталация не е функционирала, тъй като съоръжението е в летен режим на работа. Сградата на котелното помещение е в добро състояние. В нея са изградени помещение за котлите, обслужващи помещения, помещение за офис и санитарни помещения - баня с тоалетна. Вещото лице посочва, че сградата видимо е ремонтирана. От заключението на вещото лице по ССЕ е видно, че счетоводството на ревизираното лице е водено редовно, а процесните фактури са платени в брой. От съвкупната преценка на всички доказателства се установява, че процесните СМР, предмет на издадените от прекия доставчик фактури са фактически осъществени на посочения в представения договор обект, а представения приемо-предавателен протокол обр. 19 е подписан и подпечатан от двете дружества и кореспондира с предмета на издадените фактури и представения договор, поради което доставките са реално осъществени от ЕТ "Астезар-Лучко Чанев". Освен това в ревизионния доклад органа по приходите не е посочил от кой, ако не от посочения доставчик, са извършени спорните СМР. Настоящият състав намира, че процесната доставка на услуга от "Кри Д 2009" ЕООД" е реално осъществена. По време на ревизията са представени: спорната фактура; договор за изработка № 004 от 01.09.2010 г., сключен между ревизираното лице като възложител и доставчика като изпълнител; приемо-предавателен протокол и доказателства за последваща реализация на доставката. Предмета на представения договор е извършване на сортиране и пакетиране на продукция - тикви за износ в пакети по 18 кг в пакет, по 36 пакета в бокс-пакет (общо 2 016 пакета) срещу възнаграждение от 10 250 лв. без ДДС, включващо стойността на материалите и стойността на изработката, като материалите се осигуряват от изпълнителя. По делото не е било спорно, че доставчикът е разполагал с осем лица на трудов договор на длъжност зидаромазач, търговски сътрудник, строителен работник, работник инженерно проектиране, арматурист и секретар. В приемо-предавателния протокол е посочено, че стоката е предадена и приета съгласно изискванията и клаузите на по-горе подписания договор без забележки. Протокола е подпечатан и подписан от двете страни, а по делото не е била спорна последващата реализация на продукцията на задълженото лице, поради което настоящият състав намира, че от съвкупната преценка на всички доказателства се установява, че спорната услуга е реално осъществена от доставчика. В реда на изложените мотиви следва да бъде посочено още, че сама по себе си неустановеността на кадрова, материална и техническа обезпеченост на доставчиците не е основание да се игнорира доказателствената сила на останалите събрани относими доказателства, които в своята съвкупност обосновават извод за реално осъществяване на доставките. Само въз основа на тези обстоятелства, не може да се направи извод, че доставките не са реални. В настоящия случай следва да се има предвид Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11 г., с което СЕС е приел в диспозитива си, че чл. 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а), чл. 220, точка 1 и чл. 226 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае на данъчнозадълженото лице право да приспадне от ДДС, на който е лице платец, дължимия или платен данък за предоставените му услуги, поради това че издателят на фактурата за тези услуги или някой от неговите доставчици са извършили нарушения, без да доказва, че въпросното данъчнозадължено лице е знаело за тези нарушения или е участвало в тях. Съгласно т. 42 от посоченото по-горе решение на СЕС националните административни и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че това право е упражнено с измамна цел или с цел злоупотреба. В конкретния случай наличието на такива обективни данни не е установено. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че са налице касационно отменителни основания. По изложените съображения решението като неправилно, подлежи на отмяна, както и определението, с което е допълнено решението в частта за разноските, а при тази фактическа установеност и изложените мотиви понастоящем делото може и следва да бъде решено по същество, като РА бъде отменен в обжалваната част. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят разноски по делото за двете инстанции в общ размер на 1 075 лв. (държавна такса за първа инстанция - 50 лв., депозит за вещи лица в общ размер на 500 лв., възнаграждение за адвокат 500 лв., държавна такса за касационна инстанция - 25 лв.). Мотивиран така и на основание чл. 222, ал. 1, във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение