Решение № 5983 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8406/2012 г.

Решение № 5983 от 29.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8406/2012 г., III о., докладчик съдията Петър Стоянов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Стефан Борисов Шишков от гр. София, кв. "Изток ", ул. "Лъчезар Станчев" № 9 ет. 6, офис 613 против решение № 2046 от 17.04.2012 г. постановено по адм. дело № 6175/2010 г. по описа на Административен съд - София град. В жалбата се мотивират съображения, за незаконосъобразност, необоснованост, постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила решение- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание подържа жалбата, в каквато насока представя и писмена защита. Ответната страна Столична дирекция на вътрешните работи, не е изразила становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отхвърлил исковата молба на касационния жалбоподател против Столична дирекция на вътрешните работи с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с която се претендира осъждане на ответника за понесени неимуществени вреди в размер на 4000 лв. и мораторната лихва върху тази сума считано от 12.05.2005 г. до предявяване на исковата молба 18.08.2010 г., законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с Наказателно постановление № АС 1790 от 27.05.2005 год., издадено от началник "Административно -наказателна дейност" при Столична дирекция на вътрешните работи е било наложено административно наказание на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за движение по пътищата на касационния жалбоподател, глоба в размер на 300 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца. Административното наказание е било отменено, като в производство по реда на чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания с решение от 05.10.2005 г. по НАХД № 7641/2005 г. Софийският районен съд е отменил изцяло посоченото наказателно постановление. Решението на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила. При тази фактическа установеност, административния съд е приел, че искът е предявен от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите и в производство по реда на чл. 203 и следващите от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ го е отхвърлил. Приел е, че в случая не става въпрос за вреди, които произтичат от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавата или общината, нейни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Приел е, че административно- наказващия орган действа като правораздавателен, като особена административно- наказателна юрисдикция и вредите причинени вследствие на административно - наказателното производство и в частност отмененото наказателно постановление нямат характера на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. При този извод административният съд е приел, че в този случай за страната остава единственият възможен по който да търси репариране на понесените вреди е общия ред на ЗЗД, като вреди произтичащи от "непозволено увреждане" на основание общата забрана на закона да не се вреди другиму. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила поради: Налагането на административно наказание по реда на ЗАНН протича в две фази. В първата фаза се установява административното нарушение чрез съставянето на акт за установяване на административно нарушение, като въз основа на него се образува административно - наказателно производство. Съставянето на такъв акт е акт с констативно значение - той служи като предпоставка за издаването на друг акт - наказателно постановление. Образуването на административно - наказателното производство има за непосредствена задача реализирането на съответната отговорност за извършеното административно нарушение. Втората фаза на административно - наказателното производство е свързана с налагането на административно наказание, неналагането на такова или прекратяване на административно - наказателната преписка от наказващия орган. Този орган не може да се сезира сам - той трябва да бъде сезиран от органа упълномощен да установява административните нарушения. В този смисъл той действа на принципа на съдебните органи - чрез сезиране. С произнасянето по преписката наказващият орган решава правен спор, като в решението си по него мотивира извършено ли е административно нарушение, кой го е извършил, виновно ли е извършено и т. н. Това е наложило утвърдения извод в теорията и практиката, че издаването на наказателно постановление по същество е правораздавателна дейност, а не типично административна. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, като основателността на иска предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при или по повод изпълнение на административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират вреди за касационния жалбоподател, настъпили в следствие незаконосъобразен акт- наказателно постановление, издаден от длъжностно лице от Столична дирекция на вътрешните работи. Тъй като в конкретния случай административно- наказващия орган действа като особена административно - наказателна юрисдикция то претърпените вреди нямат характера на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Неприложима е и материалноправната разпоредба на чл. 2 от ЗОДОВ, който предвижда отговорност на държавата за вредите причинени на гражданите от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда, като хипотезите са конкретно и изчерпателно посочени. Никъде в това изброяване не са посочени административно - наказващите органи, съответно налагането на административно наказание и когато то бъде отменено. Правилно решаващият съд е посочил, че за страната остава единственият възможен изход и той е да търси репариране на понесените вреди по общия ред предвиден в ЗЗД, като вреди произтичащи от непозволено увреждане. По изложените съображения искът на касатора правилно е бил отхвърлен, тъй като нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не намира приложение при конкретната хипотеза. Предвид посоченото, съдебното решение, като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение