Решение № 9820 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1246/2014 г.

Решение № 9820 от 14.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1246/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "СТМ - Медиконсулт" ООД гр. Ардино срещу Решение № 113/10.12.2013 г., постановено по адм. д № 103/2013 г. по описа на Административен съд Кърджали. Изложени са съображения, че същото е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано, отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените искове изцяло, като се присъдят и направените по делото разноски. Ответната страна - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, чрез процесуалния си представител по делото взема подробно становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна: Производството пред Административен съд Кърджали се е развило по исковата молба на от "СТМ - Медиконсулт" ООД гр. Ардино против ДКЕВР гр. София, с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86 от ЗЗД е предявило обективно съединени искове за претърпени имуществени вреди в общ размер от 151 513.58 лв., ведно със законната лихва върху претендираните суми от датата на причиняване на вредите до изплащането им. Исковете се основават на отменен в частта му по раздел III, т. 12, с влязло в сила съдебно решение административен акт на ДКЕВР, Решение № Ц-33/14.09.2012 г. С отменената част е определена, считано от 18.09.2012 г. временна цена за достъп до електропреносната и електроразпределителни мрежи, която да се заплаща ежемесечно, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, за количествата продадена електрическа енергия, чиито фотоволтаични централи са с инсталирана мощност над 200 кWp и са въведени в периода 01.01.2012 г. -30.06.2012 г. Размера на претендираните суми се основава на заплатена от ищеца цена за достъп по определения в отменената част на решението размер в периода от приемането на решението до отмяната му, на електроразпределителното дружество "ЕВН България Електроразпределение". За установяване основателността и размера на твърдяните вреди от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства по делото, като след събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил, като неоснователни и недоказани предявените обективно съединени искове за причинени имуществени вреди, като е приел, че е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, но не е доказано претендираните вреди да са пряка и непосредствена последица от него. Този извод се основава на това, че цената за достъп до електроразпределителната мрежа е дължима по закон и произтича от осъществен такъв през процесния период, а не пряко от решението на ДКЕВР, което определя само размера и, съответно същата е дължима по силата на сключен договор по чл. 84, ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт от техни органи или длъжностни лица. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт, което в случая е безспорно установено и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая не е установено наличието на законовите предпоставки, което основава неоснователността на предявените искове. Задължението за заплащане на такса за осъществен достъп до електроразпределителната мрежа не произтича пряко от отменения административен акт, както се твърди в жалбата, а от наличното законово задължение за заплащане на такава и въз основа на договор, както е прието в обжалваното решение. Осъществяването на достъп до електроразпределителната мрежа се осъществява срещу заплащане на цена и при условия определени с наредба - § 1, т. 15 от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/, като към процесния период тази цена се определя по реда на Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия, приета с ПМС № 35/2004 г. (отм.). Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, Нова - ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., производителите на електрическа енергия, какъвто не е спорно че е жалбоподателя, са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, в които следва да се уредят правата и задълженията на страните относно диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителните услуги. За изпълнението на това задължение е определен срок с § 197, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ, в който срок задължението не е изпълнено от жалбоподателя и електроразпределителното дружество. Уреждането на отношенията между производителите и електроразпределителните дружества, свързани с достъп до мрежата със сделка произтича и от разпоредбата на чл. 104, ал. 1 от ЗЕ, като редът, условията и съотношението на цените се определят с правилата за търговия с електрическа енергия, в случая с Правила за търговия с електрическа енергия, издадени от Председателя на ДКЕВР, обн. ДВ бр. 64/2010 г., отменени считано от 26.07.2013 г. С тези правила са определени страните по договорите на пазара на електрическа енергия, както и задължения за сключването им, включително и за договор за достъп - Глава трета от правилата. Следователно правоотношенията по предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа между производителите и електропреносните и електроразпределителните дружества са договорни, като споровете относно изпълнението или неизпълнението им не могат да обосноват приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Това, че един от елементите на договорните отношения, а именно цената, подлежи на регулация произтича от характера на уредените със ЗЕ обществени правоотношения и е пряко свързано с целите на същия закон, като тази регулация не промяна характера на правоотношенията между търговските участници на електроенергийния пазар. Наличното неизпълнение на законовите задължения от жалбоподателя и електроразпределителното дружество, като участници на електроенергийния пазар, съответно извършено заплащане по определени от регулатора цени без установени по делото писмени договорни отношения, а само налични фактически такива не води до ангажиране на отговорността на регулаторния орган. Неоснователно е твърдяното в жалбата, че с решението на ДКЕВР, от отмяната на което се основават претендираните вреди, съгласно § 197, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ определя условията за достъп до сключването на договор, при неизпълнението на задълженията на производителите на електрическа енергия и операторите на мрежи за сключване на договор в срок. Искането на електроразпределителните дружества, включително на "ЕВН България Електроразпределение" до ДКЕВР е за определяне на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежи, които да действат до определяне на окончателни такива и се основава на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ. Съответно с отмененото Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР са определени исканите временни цени за достъп, считано от 18.09.2012 г., именно при приложението на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ - поради забавянето на операторите на преносните и разпределителните мрежи при определяне на цените за достъп, съответно при прието неизпълнение на § 179, ал. 1 от ПР на ЗИД на ЗЕ. Така определените временни цени съставляват едно от условията за достъп, нямат съдържанието на договора по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ и не могат да го заместят. С приемане на решението е налице необходимата предпоставка за сключване на договор по чл. 84, ал. 2 от ЗЕ, а именно частта от него, която подлежи на регулация. По делото не се твърди, не се и установява поведение на производителя и електроразпределителното дружество за сключване на такъв. Независимо от това използването от тях на определените цени не променя характера на отношенията им като търговски субекти, участващи на електроенергийния пазар. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 4 от ЗЕ, когато определените от регулатора в последствие окончателни цени се отклоняват от временни такива се следва решение от него за определяне на подходящи компенсаторни мерки. Следователно Законът за енергетиката, като специален закон, предвижда специален ред по който да се търсят и компенсират причинени вреди на участниците в електроенергийния пазар при приложението на чл. 32, ал. 4 от него, а съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ този закон не се прилага когато има специален начин на обезщетение, предвиден в закон или указ. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение