Решение № 5090 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7967/2015 г.

Решение № 5090 от 27.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7967/2015 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Ш. срещу решение № 39 от 5.06.2015 г. по адм. д. № 91/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Ш.. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответницата - С. Г. Н. от гр. Ш., не е взела отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 39 от от 5.06.2015 г. по адм. д. № 91/2015 г., Административен съд - гр. Ш. е отменил решение № Реш. 21 от 26.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Ш. и потвърденото с него разпореждане № 5/прот. № N01047 от 3.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Ш.. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон. По първоначалното дело е било установено, че С. Г. Н. от гр. Ш. е подала заявление вх. № ОП-В-217 от 8.01.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 КСО. С разпореждане № 5/прот. № N01047 от 3.02.2015 г. на Ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при Териториално поделение на НОИ - гр. Ш. е била отпусната пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО, считано от датата на заявлението. Николова е подала до Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. Ш. жалба вх. № ПЖ-14 от 16.03.2015 г., с която по административен ред е оспорила разпореждането в частта му относно началната дата на отпускане на пенсията, като е изложила съображения, че за начална дата трябва да бъде определена 30.12.2014 г., от която е била освободена от длъжност. С процесното решение № Реш. 21 от 26.03.2015 г., Директорът на Териториално поделение на НОИ - гр. Ш. е оставил без уважение жалбата, като се е мотивирал, че лицето е придобило право на пенсия на 26.09.2013 г. и не е подало заявление и документи за отпускане на пенсия, поради което и на основание чл. 94, ал. 1 КСО, пенсията правилно е била отпусната от датата на заявлението. По първоначалното дело не е било спорно, че С. Г. Н. е била в служебни правоотношения с Инспекция по труда - гр. Ш. до 29.12.2014 г. включително, което означава, че до този момент е имала качеството на задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 2 КСО. Нормата на чл. 94, ал. 2 КСО, в ред. в сила от 1.01.2013 г. предвиждаше, че пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването по българското законодателство. Цитираното условие бе допълнителна предпоставка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст до отмяната на текста на чл. 94, ал. 2 КСО (ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.), наред с изискванията на чл. 68 КСО. Следователно неправилно административният орган е приел, че "датата на придобиване на правото" по смисъла на чл. 94, ал. 1 КСО е 26.09.2013 г., когато Николова е отговаряла само на условията на чл. 68 КСО. По така действащото законодателство лицето е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст едва към 30.12.2014 г., от който момент нейното осигуряване е било прекратено. Кандидатстващата за пенсия е упражнила придобитото право подавайки заявление вх. № ОП-В-217 от 8.01.2015 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Следователно заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечния срок от датата на придобиване на правото и по силата на чл. 94, ал. 1, предложение първо КСО, пенсията е следвало да бъде отпусната от 30.12.2014 г., когато лицето е придобило цитираното право. Нормата на чл. 94, ал. 2 КСО в предходната й редакция е материалноправна и е отменена, считано от 1.01.2015 г. До този момент тя е била част от пенсионното законодателство в Р. Б., поради което административните органи, а и правните субекти като цяло, са били длъжни да съобразяват поведението си с нея. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗНА, нормативните актове се отменят, изменят или допълват с изрична разпоредба на новия, изменящия или допълващия акт. Според чл. 14, ал. 1 ЗНА обратна сила на нормативен акт може да се даде само по изключение, и то с изрична разпоредба. В тази връзка отмяната на текста на чл. 94, ал. 2 КСО през 2015 г. е правноирелевантна за спора, тъй като комулативно посочените по-горе материалноправни предпоставки за отпускане на пенсията, са възникнали преди отмяната й, а именно към 30.12.2014 г. В тази връзка без значение са обстоятелствата, при които разпоредбата на чл. 94, ал. 2 КСО е била отменена, дали от създаването й тя е противоречала на правото на ЕС, съответно че отмяната й представлявала утежняващо условие за придобилите правото преди влизането й в сила, каквито съображения е изложил първоинстанционния съд. Същественото в случая е действието на материалния закон във времето и липсата на правно основание за обратно действие на нормата на § 3, т. 26 ПЗР на ЗБДОО за 2015 г., каквото законодателят не е предвидил. От тези мотиви се налага изводът, че административният акт, предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд, е бил постановен в противоречие с материалния закон и като го е отменил, решаващият състав на Административен съд - гр. Ш., е постановил правилно решение, което се оставя в сила. Страните не са направили искания за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,