Решение № 14148 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2012 г.

Решение № 14148 от 12.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Солакова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Тенчо Тенев от с. Крум, общ. Димитровград срещу решение № 7139 от 21.05.2012 г. по адм. д. № 16641/2011 г. на Върховния административен съд, пето отделение. С доводи за незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът - Министъра на вътрешните работи, чрез процесуалният си представител, в писмено възражение, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила решението като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, петчленен състав, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество - неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № К-4949 от 18.05.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение, поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчването на заповедта. Прието е, че заповедта е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 246, т. 2 ЗМВР, в предвидената законова форма и съдържа изброените в чл. 269 от ППЗМВР реквизити. Обследвайки нейната законосъобразност, съдът е установил съответствие на фактическите основания и правното основание- чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР /в редакцията ДВ, бр. 69 от 2008 г./ във връзка с чл. 69 от КСО. Производството е започнало по инициатива на органа по назначаването, като жалбоподателят попада в горната хипотеза на закона, тъй като има 25 години осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавен служител. Прието е, че разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР визира правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служителите, имащи изискуемия по чл. 69, ал. 2 от КСО стаж, без оглед на възрастта. Безспорно е по делото, че към 1.05.2011 г. жалбоподателят има общ осигурителен стаж 29 години и 4 месеца, от които 20 години и 7 месеца са на длъжност за държавен служител /справка рег. № 244/2.05.2011 г./, т. е. налице са изискванията на чл. 69, ал. 2 КСО във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР. Възражението досежно определящото значение при пенсиониране по горния ред на волята на служителя е обсъдено във връзка с изменението на т. 13 /ДВ, бр. 88/2010 г./ и е прието за неоснователно, тъй като не е отнета възможността за иницииране на производството от органа по назначаването. Изложени са подробни мотиви и досежно възражението за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила при връчването на заповедта и е прието, че не е налице твърдяното нарушение. Оставено е без уважение искането за сезиране на Конституционния съд за противоречие на чл. 245 ЗМВР с нормите на чл. 6 и чл. 48 от Конституцията на Република България, поради налична практика на съда по аналогични случаи, касаещи ограничаването правата на определени социални групи граждани, прието за допустимо според Конституцията, когато тези ограничения са обществено необходими. Прието е, че горните норми попадат в този обсег с оглед ефективността на служителите на МВР и специфичните им функции, определени от основните задачи на МВР, визирани в чл. 6 от ЗМВР. Решението е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено при липса на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. При изяснена фактическа обстановка по делото е постановена законосъобразност на оспорената заповед № К-4949 от 18.05.2011 г. на Министъра на вътрешните работи, с оглед приложимата редакция на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР /ДВ, бр. 69 от 2008 г./ във връзка с чл. 69 от КСО, въвеждаща като самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение със служител на МВР по инициатива на органа по назначаване, придобиването право на пенсия по реда на чл. 69 КСО. В унисон с този правен режим е издадена процесната заповед, а жалбоподателя отговаря на визираните в чл. 69, ал. 2 КСО изисквания - има общ осигурителен стаж 29 години и 4 месеца, от които 20 години и 7 месеца на длъжност за държавен служител. Неоснователно е възражението за допуснато процесуално нарушение чрез "несезиране" на Конституционния съд, тъй като това е процесуално правна възможност, а не задължение за съда, разглеждащ конкретния казус. Отказа е обоснован и мотивиран с налична вече практика на КС по аналогични хипотези. Предвид горното, обжалваното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно, а касационната жалба - без уважение като неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,