Решение № 15250 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12365/2012 г.

Решение № 15250 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12365/2012 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Металснаб БГ" ЕООД, представено от управителя Станислав Иванов, срещу решение № 4813/23.08.2012 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 9756/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 011002901/28.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, в частта относно отказаното на "Металснаб БГ" ЕООД право на приспадане на данъчен кредит в размер на 77 401.20 лева по фактура № 10072 22.12.2008 г. и в размер на 77 210.40 лева по фактура № 10073/23.12.2008 г., издадени от "Холидей Ин" ЕООД. Касаторът сочи общо трите категории основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 от АПК, но доводите му са за необоснованост и за противоречие на решението. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция ОДОП - София, чрез процесуален представител отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С РА № 011002901/28.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София на "Металснаб БГ" ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 432 146.34 лева за д. п. м. м. 11 и м. 12.2008 г. по доставките на "Холидей Ин" ЕООД с предмет общо 2 080.45 тона арматурно желязо. След оспорването по административен ред РА е изменен относно резултатът за д. п. м. 12.2008 г., който е определен вместо данък за внасяне 0 лева данък за възстановяване в размер на 196 956.48 лева; в останалата част РА е отменен. Разпореденият с решението на директора на ДОУИ /сега ДОДОП/ резултат е заради възприемането на основания да се отрече правото на приспадане в размер на 77 401.20 лева по фактура № 10072/22.12.2008 г. и в размер на 77 210.40 лева по фактура № 10073/23.12.2008 г. Предмет на двете доставки е общо 729.37, т. арматурно желязо. Прието е, че липсват доставки, тъй като с протоколи към фактурите, озаглавени спецификации, е удостоверено получаването на стоките от прекия доставчик съответно на 22 и 23.12.2008 г. преди те да са предадени от предходния доставчик "Сити Строй Груп" ЕООД по фактури № № 433/30.12.2008 г. и 434/30.12.2008 г. на 29.12.2008 г. Решаващият орган се е основал и на установявания за доказан с формуляр SCAC от Румъния осъществен ВОД от жалбоподателя на 1 600, т. желязо, при получени по доставките от "Холидей Ин" ЕООД 2 089.45, т. без наличности на стоките в края на периода и данни за последващи доставки. Правно основание за разпоредения отказ са разпоредбите на чл. 6, чл. 25 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. За да отхвърли оспорването на РА, АССГ е възприел изцяло фактическите установявания и правните изводи на органите по приходите. Мотивирал е дължимостта на своенето на родово определените вещи, като условие за индивидуализирането им чрез предаване по реда на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Решението е правилно по крайния си резултат. Несподелими са изводите на АССГ за правомерен отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит в хипотезата на антиципирано издаване на фактура. "Металснаб БГ" ЕООД е упражнило правото си на приспадане по фактури № 10072/22.12.2008 г. и № 10073/23.12.2008 г. на "Холидей Ин" ЕООД преди да е било възможно да прехвърли собствеността върху стоките техен предмет - предаването на стоките от прекия доставчик е с дати 22 и 23.12.2008 г., а това от предходния към прекия доставчик - на 29.12.2008 г. При сукцесивното осъществяване на елементите от фактическия състав пораждащ правото на приспадане то възниква към момента на настъпване на последния юридически факт - в случая датата на преминаване на собствеността /арг. чл. 26, ал. 2 от ЗДДС/, доколкото издаването на данъчния документ предхожда настъпването на данъчното събитие. Преждевременното упражняване на субективното право не го изключва. Приходната администрация е длъжна да го зачете, ако пораждащия го фактически състав е осъществен към датата на издаване на РА /арг. от чл. 142, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. За времето от упражняването на правото до датата на възникването му се дължи лихва /в тази посока са и указания изх. № 24-00-47/08.11.2007 г. на изпълнителния директор на НАП/ - в случая възникването и упражняването на правото са в един данъчен период. Всъщност правилността на разпоредения от съда правен резултат е с оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест и дължимата преценка на доказателствените източници. Обвързаност на жалбоподателя в първоинстанционното производство е да установи юридическите или доказателствено релевантните факти, с чието осъществяване обосновава настъпването на благоприятните последици на правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Доказването с писмени доказателствени средства е допустимо - чл. 49 от ДОПК, но частните свидетелстващи документи, каквито са представените спецификации, не притежават материална доказателствена сила и преценката на убеждаващото им въздействие е наред с тази на другите доказателствени източници /чл. 236, ал. 2 от ГПК/. Това убеждаващо въздействие на процесните спецификации е разколебано заради времевото им разминаване с датите на доставките от предходния доставчик и липсата на информационна следа за наличието на стоки в края на д. п. м. 12.2008 г. без в същото време тези стоки да са предмет на последващи доставки или да са част от обема на стоките по ВОД към Румъния. Иначе казано, ако темпоралното несъответствие по веригата на доставките е преодолимо по съображенията в предходния абзац, то основано на формалната логика е очакването полученото по спорните доставки да е налично или с него ДЗЛ да се е разпоредило, а без информационна следа за наличности на стоки и за извършени действия на разпореждане, съжденията за антиципирано фактуриране са неприложими. Изложеното е основание за оставяне в сила на решението на АССГ. При този изход на спора на никоя от страните не се следват разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение