Решение № 814 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2010 г.

Решение № 814 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4992/2010 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Патентно ведомство против решение от 16.02.2010 г., постановено по адм. дело № 7203/2009 г. на Административен съд София - град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците - "Варнафарма холдинг" ООД и ЕТ "Светлана Марешка", и двамата със седалище град Варна са депозирали писмено възражение за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК - допустима е, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отменил решение № 730-ОМ/17.04.2009 г. на председателя на ПВ, с което решено да се прекрати производството за определяне на марката "Марешки" - комбинирана, вх. № 87363, като ползваща се с известност на територията на РБългария към дата 1.01.2005 г. за услугите в клас 35 на МКСУ с притежател и "Варнафарма холдинг" ООД със седалище град Варна и ЕТ "Светлана Марешка" - град Варна. Установено е било по делото, че "Варнафарма холдинг" ООД е подал заявка с вх. № 87363 за регистрация на комбинирана марка "Марешки" за стоки и услуги от класове 03, 05, 35 и 44 от международната класификация. С договор от 2.05.2007 г. заявителят на марката е прехвърлил правата по заявката на марката "Марешки" на ЕТ "Светлана Марешка" и на "Варнафарма холдинг" ООД, като прехвърлянето е отразено в регистъра на ПВ. По искане на притежателите на заявката е образувано производство пред ПВ с вх. № 70-00-1756/14.06.2007 г. за определяне на марка "Марешки" - комбинирана, като ползваща се с известност на територията на РБългария. Искането е разгледано от комисия, назначена със заповед № 678/18.09.2008 г. на председателя на ПВ, която е приела същото за недопустимо, по съображения, че необходимо предварително условие за обявяване на марката за общоизвестна е изискването тя да бъде регистрирана по съответния ред в ПВ. Председателят на ПВ е възприел това становище на комисията в мотивите на оспореното решение, с което е постановил прекратяване на производството по искането за определяне на марката "Марешки" като ползваща се с известност на територията на РБългария. При тези доказателства АССГ е изложил мотиви за незаконосъобразност на оспореното пред него решение, като се позовал на разпоредбите на чл. 9 от ЗМГО, чл. 12, ал. 3 както и на чл. 8/5/ от Регламент 49/94 (отм.), възпроизведен в чл. 8/5/ от регламент 207/2009 г. Според първоинстанционния съд посочените норми определят като "по-ранна марка" както регистрирани марки, така и такива, които са "общоизвестните марки" по смисъла на чл. 6b от Парижката конвенция. Прието е, че административният орган, като се е позовал на Европейското законодателство, не е съобразил нормата на чл. 8/4/ от посочените регламенти, където изрично е предвидена защита на нерегистрирана марка, ползваща се с известност. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Като правно основание за постановеното решение ПВ е посочило разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, съгласно която "не се регистрира марка, която е идентична или сходна с по-ранна марка и е предназначена за стоки и услуги, които не са идентични или сходни на тези, за които по-ранната марка е регистрирана, когато по-ранната марка се ползва с известност на територията на РБългария и използването без основание на заявената марка би довело до несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или известността на по-ранната марка или би ги увредило.". Административният орган е приел, че посочената разпоредба е в съответствие с текста на чл. 8/5/ от регламент 40/94 на Съвета за марки на Общността, където за тази категория марки има изискване да са регистрирани и определяни като "марки с добра репутация в Общността, респективно в съответната държава - членка". Направен е извод, че защитата се предоставя на регистрирани по-ранни марки, ако те се ползват с известност, за разлика от марка, която е общоизвестна на територията на страната. Тези мотиви на административният орган правилно са счетени от АССГ за неправилни и противоречащи както на нормите на вътрешното ни право, така и на разпоредбите на посочените регламенти. Не е спорно по делото, че марката "Марешки" - комбинирана е регистрирана в хода на производството по делото. Съгласно определението на чл. 9 от ЗМГО "марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично". Установено е, че процесната марка и преди регистрацията й в ПВ е имала това предназначение, като е отличавала стоките и услугите на притежателя й от тези на други лица, т. е. тя е притежавала известност на територията на страната. С оглед на това факта на регистрацията не е елемент от установяване на известността на една марка и не е условие за допустимост при разглеждането на искането за обявяването й за общоизвестна, в който смисъл са и правните изводи на АССГ. Неправилно ПВ се е позовало на разпоредбата на чл. 12, ал. 3 от ЗМГО, за да прекрати образуваното пред него производство, тъй като тази норма не е приложима по отношение на направеното искане, като касаеща случаите, когато има вече регистрирана марка на едно лице и се прави искане за нова регистрация на идентична или сходна марка, но не касае хипотезата на общоизвестност на марката. Това тълкуване се подкрепя и от разпоредбата на чл. 8/4/ от регламент 207/2009 г., който текст предвижда защита на нерегистрирана марка, ползваща се с общоизвестност, което по аргумент за противното допуска произнасяне на националното ПВ по така направено искане от жалбоподателите. Предвид на изложеното, оспореното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационните ответници не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени в настоящето производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,