Решение № 893 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9454/2012 г.

Решение № 893 от 18.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9454/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 145, ал. 1, вр. с чл. 132, ал. 2, т. 2 от АПК. Образувано е по жалба на Христо Томов Харизанов, Веска Христова Стоянова, Христо Григоров Харизанов, Тодорка Костадинова Андонова, Сийка Томова Харизанова и Здравка Василева Попова, всички чрез пълномощника им - адв. Диана Деевска, против Решение № 326/25.04.2012 г. на Министерския съвет на РБ, с което по т. 1 - територията ползвана от Национална спортна академия /НСА/ "Васил Левски" - София за "Водна учебна спортна база на НСА "Васил Левски" - Несебър", с площ от 85 331 дка на изчерпателно изброени в решението имоти, сред които и имот с идентификатор 51500.510.139, собственост на жалбоподателите, е обявен за обект с национално значение, на основание § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и по т. 2 - е допуснато предварително изпълнение на решението по т. 1, спрямо същия имот, на основание чл. 60, ал. 1 от АПК. На първо място оспорващите поддържат, че Решението на МС е нищожно, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК, поради противоречието му с влязло в сила решение по адм. дело № 3983/2010 г. на ВАС, второ отделение, а на следващо място алтернативно излагат доводи за отмяната му, като незаконосъобразно, на основанията по чл. 146, т. 1 - 4 от АПК: липса на компетентност, неспазване на формата, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, в частта му, с която собственият им имот с идентификатор 51500.510.139, е включен в територията, обявена за обект с национално значение. По отношение на т. 2 от оспореното Решение на МС поддържат, че не са налице предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане предварително изпълнение на акта, поради което искат отмяната му и в тази част. В подкрепа на жалбата си прилагат писмени доказателства. Ответникът-МС на РБ, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Демирев, оспорва жалбата, като неоснователна. Заинтересованите страни: Министърът на образованието, младежта и науката, Министърът на физическото възпитание и спорта, както и НСА "Васил Левски" - София, редовно призовани не се явяват От Министъра на физическото възпитание и спорта, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Мирослава Стефанова, е постъпило становище, с което оспорва жалбата, като недопустима и евентуално, като неоснователна. Заинтересованата страна - Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника му - юрисконсулт Кованджиев, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите на страните и представените доказателства, при преценката за допустимост и основателност на жалбата, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лица с правен интерес от оспорване на Решение № 326/25.04.2012 г. на МС на РБ, в частта засягаща собствения им имот, с идентификатор 51500.501.139, в м."Акротирия", землището на гр. Несебър, доколкото същия попада в територията обявена с решението за обект с национално значение. Правото на собственост на жалбоподателите е установено от приетия като доказателство нот. акт № 136, т. IV д. № 709/2009 г., издаден на тяхно име за същия този имот. При разглеждането й по същество се явява основателна. С т. 1 от Решение № 326/25.04.2012 г. МС на РБ е обявил територията, ползвана от НСА "Васил Левски" - София за "Водна учебна спортна база на НСА "Васил Левски" - Несебър", с площ от 85 331 дка, за обект с национално значение, на основание § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ. С решението са посочени изчерпателно поземлените имоти, в обхвата на територията от 85 331 дка, като сред тях е и имота на жалбоподателите № 51500.501.139 от одобрената кадастрална карта на гр. Несебър, м."Акротирия". С Решение № 8820/28.06.2010 г. постановено по адм. дело № 3983/2010 г. на ВАС, второ отделение, е уважена жалбата на Христо Томов Харизанов /който е жалбоподател и по настоящето дело/ срещу Решение № 84/19.02.2010 г. на МС на РБ, с което е обявена територията на обект "Водна учебна спортна база на НСА "Васил Левски", с площ от 135,30 дка за обект с национално значение, в частта й относно процесния поземлен имот № 51500.510.139 по кадастралната карта на гр. Несебър, като решението, в частта му досежно този имот е отменено, като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон - чл. 47а, ал. 3 от Закона за физическото възпитание и спорта. Това решение е оставено в сила с Решение № 121/05.01.2011 г. по адм. дело № 12303/2010 г. на 5-петчленен състав на ВАС, II колегия. Оспореното по настоящето дело Решение № 326/25.04.2012 г. на МС на РБ, в частта му касаеща имота на жалбоподателите в м. "Акротирия" на гр. Несебър, описан по-горе, се явява повторно издаден акт, със същото съдържание, като на отмененото предходно Решение № 84/19.02.2010 г., в същата част. Решението е еднакво, тъй като са разпоредени същите права и задължения, на същите фактически и правни основания - включване на имота в територия, обявена за обект с национално значение, на основание § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл. 177, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 213 ЗУТ, актове и действия на административен орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съд, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността и да поиска от съда да я обяви. В случая позоваването от жалбоподателите на това основание за нищожност на оспорения акт, се явява основателно. Влязлото в сила решение на ВАС, по адм. дело № 3983/2010 г. е с конститутивно действие и съгласно чл. 177, ал. 1, изр. 2 от АПК има действие по отношение на всички. Органът, издател на отменения акт, в лицето на МС на РБ, е бил длъжен да се съобрази с постановеното от съда и да не допуска издаването на повторен акт, в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Като не се е съобразил с императивната норма на чл. 177, ал. 2 от АПК и е издал повторен акт, със същото съдържание по отношение имота на жалбоподателите, този повторен акт на ответника, се явява нищожен и следва да бъде обявен за такъв, в оспорената му част. Нищожността е по силата на закона - чл. 177, ал. 2 от АПК. Поради изложената основателност на жалбата, в частта й за нищожност, не се налага обсъждане на останалите основания, касаещи незаконосъобразността на оспорения акт, тъй като нищожността е по-голям порок на акта от унищожаемостта. При тази нищожност на решението искането за отмяна на допуснатото предварително изпълнение се явява безпредметно. Съобразно този резултат и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, основателно е искането на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски на всеки от тях, съобразно представения Списък на разноските, които следва да бъдат понесени от ответника, като издател на акта. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение