Решение № 12427 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2017 г.

ВАСIII отделение16.10.2018 г.докладчик т Галина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2446 от 11.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1866/2017 г. от Административен съд София-град. ОТХВЪРЛЯ искането на Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 12427 от 16.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6628/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Столична дирекция на вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрк. Т. Цановска, срещу Решение № 2446 от 11.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1866/2017 г. от Административен съд София-град в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Твърди се неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Срещу посоченото решение касационна жалба е подадена и от С. М. от [населено място], като се обжалва в частта, с която искът му, с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) е бил отхвърлен за разликата над присъдения размер от 5 000 лева до претендирания размер от 20 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2015 г. до окончателното изплащане на главницата. Страната не претендира разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е уважил, като основателен и доказан, предявеният от С. М., против СДВР при МВР иск за причинени неимуществени вреди, предявен на основание чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, произтичащи от отменен по съдебен ред административен акт – Заповед № 5133-630 от 05.12.2014 г., издадена от директора на СДВР, с която на държавни служител от МВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в периода от 05.12.2014 г. до 22.12.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.12.2015 г. до окончателното изплащане на главницата. За да постанови този резултат, съдът е приел за доказано наличието на визираните от закона предпоставки за реализиране на отговорността на Държавата, а именно: отменен по съдебен ред, като незаконосъобразен, административен акт; наличие на понесени неимуществени вреди; пряка причинна връзка между отменения акт и тези вреди, чиито размер е определен по реда на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. След като е уважил главния иск, в съответния размер е уважил и акцесорната претенция за лихви. Решението е валидно, допустимо и правилно. Производството пред решаващия съд се е развило по исковата молба на С. М. против СДВР, с която на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди, морални болки и страдания, произтичащи от отменен, с влязло в сила съдебно решение, административен акт - заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е дал насоки на страните да установят сочените от тях обстоятелства и да ангажират доказателства по делото, като правилно е разпределил доказателствената тежест. Въз основа на това е изяснил фактическата обстановка, въз основа на която е направил и своите правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата безвиновна отговорност, следва да се докаже наличието на всички елементи от фактическия състав на посочената законова норма, в условията на комулативност, а именно: отменен по надлежния ред, като незаконосъобразен, административен акт; реално причинена вреда, произтичаща от него; пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск. Несъстоятелно е твърдението, посочено в касационната жалба на процесуалния представител на СДВР, че съдът необосновано не е приложил чл. 5 от специалния закон. Съгласно посочения текст, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи, а когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява. Законът предполага съпричиняването да е извършено виновно, т. е. ищецът да е съзнавал или допускал настъпването на вредите от неговото действие/бездействие, и това действие/бездействие да има пряка причинна връзка с последвалото увреждане. Самото предявяване на обвинение няма за сигурна последица осъждането, а то от своя страна е резултат от преценката на съда, че внесеното обвинение е обосновано и доказано. Такива обстоятелства по делото не се доказват. Твърдението, че решението на съда е необосновано също не се приема за основателно. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени тези фактически положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Посочени са и обстоятелствата, изложени в исковата молба, но останали недоказани в съдебното производство. Несъгласието на страните с правилните изводи не съда не основава необоснованост на решението. Размерът на обезщетението е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, при съобразяване с конкретните, обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се претендират вреди. Състоянието на ищеца е установено от показанията на допуснатите и разпитани по делото свидетели, които установяват надлежно обективното състояние, посочено в исковата молба, което обективно състояние обуславя основателност и доказаност на претенцията в приетия от съда размер. Решението правилно се основава на установената степен на въздействие върху психическото състояние на ищеца в един продължителен период от време. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени, какъвто е настоящият случай. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Искането на касационния жалбоподател - СДВР - за присъждане на разноски по делото, при този резултат от спора, е неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

1