Решение № 11943 от 6.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от "Ен Пи Си" ЕООД гр.София срещу решение 6263 от 24.10.2023 год. по описа на Административен съд София-град постановено по адм. д. 2778/2023 год., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка 1/КП-268-273 от 09.03.2023 год. издадена от държавен инспектор в отдел "Контрол", Дирекция Регулиране на икономическите дейности, Министерство на икономиката и индустрията, с която на основание чл. 28 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), е постановено запечатване на обект състоящ се от пълначно съоръжение за зареждане на бутилки с газ пропан-бутан за бита, оборудвано с везна и помпена система, находящ се в гр. София, кв.Орландовци, бул.Лазар Михайлов 24 и е забранен достъпът до него със срок до датата на регистрацията на лицето за извършване на дейността. В касационната жалба са изложени и развити оплаквания за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се компетентността на административния орган издал оспорената заповед. Твърди се, че дружеството не е извършило описаното нарушение, както и че същото притежава необходимата регистрация. Иска се от съда да отмени обжалваното решение на Административен съд София-град и да се отмени заповедта за налагане на ПАМ. Претендират се направените разноски. Ответникът по касационната жалба не изразява становище по същата. Представител на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, в тричленен състав на шесто отделение след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е заповед за налагане на принудителна административна мярка 1/КП-268-273 от 09.03.2023 год. издадена от държавен инспектор в отдел "Контрол", Дирекция Регулиране на икономическите дейности, Министерство на икономиката и индустрията, с която на основание чл. 28 от Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход (ЗАРИДСНПНП), е постановено запечатване на обект състоящ се от пълначно съоръжение за зареждане на бутилки с газ пропан-бутан за бита, оборудвано с везна и помпена система, находящ се в гр. София, кв.Орландовци, бул.Лазар Михайлов 24 и е забранен достъпът до него със срок до датата на регистрацията на лицето за извършване на дейността. При извършена проверка от контролни органи на Министерство на икономиката и индустрията резултатите, от която са обективирани в констативен протокол от 09.03.2023 год. е установено, че в обект бензиностанция стопанисван от дружеството се извършва пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове като са налице пистолет за зареждане на газови бутилки и електронна везна за измерване на количеството в килограми. Дружеството е представило удостоверение 1731/20.10.2020 год. за търговия на дребно с продукти от нефт и нефтен произход по чл.2, ал.1, т.2 от ЗАРИДСНПНП. "Ен Пи Си" ЕООД гр.София не е представило удостоверение за регистрация по чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП за дейността пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове LPG извън данъчни складове. Вследствие на проверката е издадена оспорената пред АССГ заповед. С процесното решение административният съд е отхвърлил оспорването на "Ен Пи Си" ЕООД гр.София като е формирал решаващ извод, че атакуваната пред него заповед за налагане на принудителна административна мярка е законосъобразна като издадена от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, при спазване на материалноправните и процесуалноправните норми и е в съответствие с целта на закона. Този извод на съда кореспондира с правилно установените факти по делото и настоящата инстанция се солидаризира с него. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички относимите оплаквания и възражения. Касаторовите доводи за противното са неоснователни. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. С оспорения индивидуален административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по запечатване на обект нормативно предвидена в чл. 28 от ЗАРИДСНПНП. Съгласно алинея трета на чл. 28 от ЗАРИДСНПНП, заповед за налагане ПАМ по ал. 1 се издава и обжалва по реда на АПК от лицата, определени по чл. 26, ал. 1 от ЗАРИДСНПНП - поотделно или заедно от длъжностни лица, определени от органите на Министерството на икономиката, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите, Агенция "Митници", Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси", Държавната агенция за метрологичен и технически надзор и Българския институт по метрология. По делото е представена и приета като доказателства Заповед РД-16-1094/07.09.2022 год. на Министъра на икономиката и индустрията, с която на основание чл.26, ал.1 и ал.2, чл. 28, ал.1 и чл.36, ал.1 и ал.3 от ЗАРИДСНПНП са определени длъжностни лица от дирекция Регулиране на икономическите дейности на Министерство на икономиката и индустрията, които да осъществяват контрол по спазване изискванията на ЗАРИДСНПНП като в т.3 от заповедта е посочен издателя на процесната заповед за налагане на ПАМ. Следователно същата е издадена от материално и териториално компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия. В тази връзка е неоснователно възражението на касационния жалбоподател, че заповедта за налагане на ПАМ е издадена от некомпетентен орган. Неоснователно е и възражението, че дружеството е вписано в регистъра на лицата осъществяващи дейности свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Действително по делото е представено удостоверение 1731 от 20.10.2020 год. за регистрация на "Ен Пи Си" ЕООД гр.София за извършване на дейност Търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход. Съгласно чл.16, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП за всяка от дейностите по чл. 2, ал. 1, т. 16 се прави отделна регистрация на лицето. Дейността, която е установена по време на проверката е такава по чл.2, ал.1, т.5 от ЗАРИДСНПНП, а именно пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове, която е различна от дейността по т.2-търговия на дребно с нефт и продукти от нефтен произход. За дейността по т.5 не е представено удостоверение за регистрация към датата на проверката. Така установеното обосновава извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на издадената заповед за налагане на ПАМ. Изводът се подкрепя и от представеното в хода на производството пред първата инстанция удостоверение 2792 от 12.04.2023 год. за регистрация на "Ен Пи Си" ЕООД гр.София за извършване на дейност пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове. Към момента на извършване на проверката касаторът не е имал регистрация по ЗАРИДСНПНП във връзка с осъществяваната от него дейност по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона. Предвидената в чл. 28 от ЗАРИДСНПНП мярка има преустановително действие. От анализа на нормативната уредба следва извод, че в такъв случай административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага ПАМ "преустановяване на дейността" на съответното лице и "запечатване на обект" до регистрацията на лицето за извършване на дейността. Меродавно за издаване на заповедта е, че за тази дейност - пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове не е издаден регистрационен документ и касационен жалбоподател е осъществявал дейност без да е налице условие и основание за това. `Правилни са изводите на първоинстанционният съд по отношение на съответствието на наложената ПАМ с целта на закона. След като чл. 28 от ЗАРИДСНПНП императивно предвижда в кои случаи административният орган има задължението да наложи принудителната административна мярка той действа при обвързана компетентност. С оглед на това след като законодателят изрично е посочил, че в тези случаи следва да бъде наложена ПАМ - за преустановяване на дейността на съответното лице и запечатване на предприятието му до изпълнение на съответното условие за извършване на дейността, съответно до регистрацията на лицето за извършване на дейността, и фактическата обстановка съответства на хипотезата на нормата (което е установено в хода на производството), то налагането на принудителната административна мярка от този вид във всеки случай съответства с целта на закона. Административният съд правилно е преценил в условията на чл. 28, ал. 2 от ЗАРИДСНПНП оспорваната заповед с какъв предмет следва да бъде, а именно само по отношение дейността по пълнене на бутилки с втечнени нефтени газове (LPG) извън данъчни складове. Именно по тези съображения съдът намира, че административен акт не е издаден в противоречие с принципните изисквания по чл. 6 от АПК. Предвид горното настоящият тричленен състав на Върховен административен съд намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед за принудителна административна мярка и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да се уважава искането на касатора за присъждане на разноски. Мотивиран от изложеното, тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение