Решение № 2524 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2009 г.

Решение № 2524 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2009 г., V о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Неви - Найден Шопов", представляван от Найден Тодоров Шопов, гр. Пазарджик, ул. "Княз Ал. Батенберг" № 73 срещу решение № 13 от 09.03.2009 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 7364/2008 г. Жалбоподателят счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и за необосновано. Съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 35 от Закона за хазарта. Под предходна дейност трябва да се разбира дейността, извършвана по време на действието на предишното разрешение, а не дейността на лицето въобще. Неблагоприятните последици от административното нарушение не може да действат завинаги. Счита, че оспореният административен акт е немотивиран. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени оспорения отказ на Държавната комисия по хазарта. Алтернативно поддържа искане за отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Претендира направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Държавната комисия по хазарта, счита жалбата за неоснователна. Решението на съда е правилно. Съдът правилно е тълкувал разпоредбата на чл. 35 от Закона за хазарта. Става въпрос за по-благоприятен режим и законодателят изрично е посочил по-широкото понятие - "предходна дейност", а не срока на действие на предходното разрешение. Моли съда да остави в сила съдебното решение. Претендира направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът неправилно е установил фактите и е направил въз основа на това незаконосъобразни и необосновани изводи. За периода на издаденото нарушение жалбоподателят няма допуснати административни нарушения, поради което има право да се ползва от разпоредбата на чл. 35 от Закона за хазарта. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съдът, като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания счита същата за неоснователна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна следното: Жалбоподателят осъществява хазартна дейност с игрални автомати. С наказателно постановление № 014/2001 г. за извършено нарушение на Закона за хазарта му е наложено административно наказание глоба. Преди изтичане на срока на разрешение № 1371/16.10.2007г за извършване на дейността жалбоподателят е подал искане за неговото продължаване на основание чл. 35 от Закона за хазарта. Държавната комисия по хазарта е отказала издаването на исканото разрешение. Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че административният орган законосъобразно е приел, че не са налице условията за издаване на разрешение при условията на чл. 35 от Закона за хазарта. Административният акт е мотивиран. Спазена е и исканата от закона форма. Издаден е от компетентния орган. Въз основа на това е отхвърлил жалбата. Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни. Фактическата обстановка по делото е установена правилно. Настоящият състав я възприема изцяло. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка съдът е направил правилни правни изводи. Основното твърдение на касатора за неправилно тълкуване от съда на разпоредбата на чл. 35 от Закона за хазарта е неоснователно. Нормата създава специален, облекчен ред за издаване на разрешения за извършване на хазартна дейност. Едно от кумулативните изисквания за това е в предходната дейност на лицето да не са констатирани нарушения по Закона за хазарта. Граматическото и функционалното тълкуване на нормата сочи, че законодателят е използвал съзнателно израза "предходна дейност" и той не включва само периода на изтичащото разрешение. В разпоредбата на чл. 34, ал. 5 от закона законодателят използва израза "ако не са констатирани нарушения за този период". Следователно в лексиката на закона ясно са разграничени нарушенията, извършени в рамките на периода на разрешението за извършване на дейността и тези, извършени в целия предходен период, т. е. в периода и на предходни разрешения. Нормата на чл. 35 е облагодетелстваща и разширителното й тълкуване е недопустимо. Наложеното административно наказание за нарушение на Закона за хазарта не лишава касатора от правото да упражнява хазартна дейност. То го лишава само от възможността да ползва създадения от държавата привилегирован ред за продължаване на разрешителното за извършване на дейността. Целта на законодателя, създавайки този привилегирован ред, е да насърчи законосъобразното упражняване на разрешената дейност и да стимулира тези от лицата, които през целия период на извършване на дейността, са спазвали стриктно изискванията за извършването й. Като е съобразил изложеното съдът правилно е приложил материалния закон. Неоснователни са и инвокираните в жалбата твърдения за неправилност на съдебното решение поради погрешната преценка на съда, че оспореният акт е мотивиран. Видно от приложения по делото, и неоспорен от касатора, протокол № 1990 от 07.11.2008 г. от заседанието на комисията в него подробно са описани фактическите и правни обстоятелствата, обосноваващи решението на административния орган. С оглед на това правилно съдът е приел, че актът е мотивиран - изложени са фактическите и правни основания за издаването му. Видно от изложеното твърденията на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост са неоснователни. При неоснователност на касационните основания и след извършена служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК съдът счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 218 АПК Върховният административен съд