Решение № 361 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4021/2018 г.

Решение № 361 от 10.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4021/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на П. Янкова против решение № 64/22.02.2018 г., постановено по адм. дело № 787/2017 година по описа на Административен съд Велико Търново с доводи за неправилността му, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени като незаконосъобразен оспореният от нея пред съда Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от Директор на Областна Дирекция "Земеделие"- Разплащателна агенция ДФЗ. Претендира сторените по делото разноски. Ответникът- Директор на ДФ "Земеделие" Велико Търново в представен писмен отговор взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, в законоустановения срок, поради което е допустима. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на П. Янкова против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 04/112/03376/3/01/04/01 от 21.09.2017 година на Директор на Областна Дирекция "Земеделие"- Разплащателна агенция ДФЗ, с който е установено публично държавно вземане, представляващо изплатена сума в размер на 48 892 лева, ведно с дължимата лихва, съгласно т. 7 съгласно сключен догово № 04/112/03376. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният АУПДВ е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на закона. Като неоснователни и неподкрепени от доказателствата по делото са отхвърлени твърденията за изпълнение от страна на жалбоподателката на поетите от нея ангажименти със сключен договор № 4/112/03376. Доколкото е констатирано неизпълнение на нормативно задължение и договорно такова, законосъобразно съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 година на Министъра на земеделието и храните е поискано връщане на цялата договорена финансова помощ, ведно със законната лихва, след прекратяване на договора за финансово подпомагане, станало след изпращане на нотариална покана. След акто същата не е заплатила дължимите суми доброволна в законоустановения срок, правилно и законосъобразно административният орган е издал процесния АУПДВ. Така постановеното решение е валидно и допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушенията, релевирани с настоящата жалба. В касационната жалба, на практика под формата на касационни доводи се повтарят част от възраженията, направени в производството пред административния съд. Оспореният административен акт е издаден и при стриктно спазване на административно- производствените правила. От приложените по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е уведомена за откриване на производството по издаването на акта за установяване на публично държавно вземане на осн. чл. 26, ал. 1 АПК, като в представения срок не са изложени възражения срещу откритото производство. Законосъобразни са и изводите на съда, че обжалвания пред него АУПДВ е издаден от компетентен орган. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от жалбоподателя обстоятелства, на които се основава оспорването на АУПДВ, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на жалбата съгласно приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на обжалваното решение. В решението са дадени обстойни отговори на всички доводи на жалбоподателката, като настоящата инстанция споделя изцяло мотивите на съда, постановил обжалваното решение, поради което не счита за нужно да ги преповтаря. Тези доводи не се опровергават и от представените пред настоящата инстанция доказателства, които касаят различни отношения от тези в настоящото производство и са ирелевантни за спора. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, осмо отделение