Решение № 6584 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2018 г.

Решение № 6584 от 7.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7151/2018 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на С. Г. от [населено място] против решение № 230/16.04.2018 г., постановено по адм. дело № 71/2018 г. по описа на Административен съд - П. /АС-П./. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, като необосновано и постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - полицейски орган при Районно управление - П. не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение на АС - П. е отхвърлена жалбата на С. Г. срещу заповед № 522/17.12.2017 г. за задържане за срок до 24 часа, издадена от полицай в група ООР при Районно управление - П. Административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 72, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Касационната инстанция намира така постановеното съдебно решение за правилно. АС-П. е установил следните факти по делото: На 17.12.2017 г. в 0. 50 часа в с. А. К., на ул. "Г. С." .... касаторът Георгиев във видимо нетрезво състояние е отправил закани за физическа саморазправа към полицейските органи, използвал аудио шумообразуваща уредба, с която нарушава нощната тишина и спокойствието на живущите. След отправено надлежно предупреждение от полицейския служител, касаторът отказъл да представи документ за самоличност, както и отказъл да преустанови действията си по нарушаване на обществения ред, с което съзнателно пречи на полицейския орган да изпълни задълженията си по служба. Настоящият съдебен състав намира, че законосъобразно АС - П. е приел, че са спазени всички изисквания на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. В случая в оспорената пред административния съд заповед е посочено, че се издава на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР във връзка с неизпълнение на надлежно издадено устно полицейско разпореждане. Заповедта е издадена в 02.50 часа на 17.12.2017 г., а С. Г. е освободен в 01. 50 часа на 18.12.2018 г. Пред първоинстанционния съд са събрани всички документи, представляващи административната преписка: докладна записка с рег. № ЗМ-1449/17.12.2017 г. и докладна записка от 17.12.2017 г. от И. Ферков, приложените доказателства към нак. дело № 16/2018 година на Окръжен съд П., както и показанията на свидетелите Йотов и Боев. Първоинстанционният съд е провел подробно и задълбочено обсъждане на събраните доказателства, като фактическите и правните изводи, до които е достигнал са в съответствие със събраните по делото доказателства и материалния закон. От правно значение в производството по оспорване на заповедта за задържане за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и лицето, адресат на акта, въпреки че е било предупредено от него, съзнателно да е пречело на органа да изпълни служебните си задължения. В настоящия случай тези обстоятелства са приети за установени от първата инстанция в съответствие със събраните по делото доказателства. Задачата на полицейските служители е била да проверят сигнал за нарушаване на обществения ред, чрез пускане на силна музика през нощта в с. А. К., на ул. "Г. С." ...., а Георгиев въпреки отправените предупреждения не е пожелал доброволното да представи личната си карта и е продължил с агресивното си поведение спрямо служителите на МВР, т. е. да промени поведението си на участник в скандал, при който се нарушава обществения ред. Задържането до 24 часа е принудителна административна мярка и в случая е в съответствие с целта на закона, която е преследвана при издаването й. Задържането е осъществено на законно основание, доколкото фактите попадат в хипотеза, предвидена в материалния закон - чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че правилно АС - П. е приел, че оспорената пред него заповед е издадена на основание, предвидено в закон като допълнително следва да бъде посочено, че не е налице незаконно ограничаване на свободата на С. Г. по смисъла на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5 § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи , непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията.