Решение № 13062 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3508/2010 г.

Решение № 13062 от 4.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3508/2010 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от адвокат Тодор Апостолов като пълномощник на Юлиян Светлозаров Заимов от с. Кочан, община Сатовча против решение № 140 от 14.12.2009 г. по адм. д. № 6234/2009 г. на Административен съд - София град. с с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отмени обжалваната заповед и да се присъдят направените разноски по делото. Ответната страна - полицейски орган в 05 РУ-СДВР не се представлява и не е взел становище. Участващият прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна, но по същество е неоснователна. Касационната проверка извършена съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, след преценка на оплакванията и доказателствата по делото, установи следното: С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Юлиян Светлозаров Заимов срещу заповед рег. № 1346/2608.2009 г., издадена от полицейски орган при О5 РУ на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на 26.08.2008 г., в 08.00 часа, на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, предвид съществуващи данни за съпричастност към извършено престъпление по чл. 346, ал. 3 от НК, същият е задържан за срок от 24 часа в помещение за временно задържане в полицейското управление. Спорът е решен след подробен анализ на събраните доказателства и изяснена фактическа обстановка. В съответствие с чл. 168, ал. 1, връзка с чл. 146 от АПК, съдът е извършил в пълнота проверка на законосъобразността на оспорената заповед за налагане на принудителната административна мярка на жалбоподателя. Изведен е обоснован извод за законосъобразност на акта, като издаден от компетентен орган, при спазване на установена форма, на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Установени са фактическите предпоставки по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за налагане на процесната принудителна административна мярка - наличие на данни за извършено от жалбоподателя престъпление. Юлиян Заимов е дал парична сума от 3000 лв. на непознато лице, с което предварително се договорил да плати сумата за да бъде върнато отнето МПС - т. а. марка "Мерцедес 200Д", с ДК№ СА 8018 НХ, регистрирано на името на Лили Стоянова Петкова. Предаването на сумата е станало независимо, че е бил предупреден от полицейски орган при подаване на сигнала за отнемане на автомобила да не прави това, а веднага да уведоми органите на полицията, ако се направи опит за търсене на сума с цел връщане на отнетото МПС. Тези установени факти са безспорни и изложените мотиви, основани на доказателствата и закона, обосновават правния извод на съда, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вина на лицето, извършило престъпление по НК, както неправилно се поддържа от представителят на Върховната административна прокуратура. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при оперативна самостоятелност да наложи мярката. По тези съображения решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение