Решение № 8320 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3423/2011 г.

Решение № 8320 от 13.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3423/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Павел Димитров Киров и Недялка Видева Видева, съдебен адрес за двамата гр. Карлово, ул. "В. Левски" № 10, област Пловдив срещу решение № 3884 от 29.11.2010 г., постановено по адм. дело № 2360 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град, Второ отделение, 38 състав. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответниците по жалбата - Национален археологически институт с музей при БАН и Министерство на културата, в писмен отговор са взели становище по допустимостта и основателността на жалбата. Намират същата за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен, трето отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на касационната проверка по чл. 218 АПК, като обсъди поддържаните в жалбата пороци на решението и служебно допустимостта и съответствието на решението с приложимия материален закон, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения: С исковата си молба, допълнителни молби за уточняване на петитума касаторите са претендирали обезщетения в посочения по-горе размер за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от тях неудобства, преживявания по повод образувано досъдебно производство, притеснения за това, че не могат да се похвалят на приятели с имот на морето. Твърдели са, че като собственици на имот в гр. Ахтопол, община Царево са изразили инвестиционни намерения за строителство, за което получили строително разрешение. Със заповед № РД-01-711/28.10.2008 г. на кмета на община Царево е спряно строителството в имота на основание чл. 224 от ЗУТ поради това, че строежа попада в археологически паметник на културата и е необходимо съгласуване с Националния институт за паметниците на културата (НИПК), сега правоприемника му Национален институт за опазване на националните културни ценности. Заповедта е оставена в сила със съдебно решение на Върховен административен съд. Касаторите са твърдели, че не са знаели за ограниченията в строителството и необходимостта от съгласуване с НИПК. По отношение на Министерството на културата се твърди, че не е осъществило чрез Инспектората си контрол върху теренното проучване в имота на ищците. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), образувано по подадена искова молба от Павел Димитров Киров и Недялка Видева Видева срещу Национален археологически институт с музей при БАН и Министерство на културата, за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на органи и длъжностни лица на Национален археологически институт с музей при БАН и Министерство на културата при и по повод изпълнение на административна дейност, е отхвърлил изцяло предявените искове за причинени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева срещу Национален археологически институт с музей при БАН и 5 000 лева срещу Министерство на културата от Павел Димитров Киров и в размер на 4000 лв. срещу Национален археологически институт с музей при БАН и 1 000 лева срещу Министерство на културата от Недялка Видева. За да постанови този резултат съдът е приел за неустановено твърдяното незаконосъобразно бездействие на Национален археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН) по повод извършване на теренно проучване в имот, собственост на касаторите, както и бездействие на Министерството на културата от неосъществени контролни правомощия по повод теренното проучване в имота, който попада в зона археологически паметник на културата, гр. Ахтопол. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Пасивната легитимация по иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е определена в чл. 205 АПК и отговорността на юридическото лице е от "административен деликт" - от административно увреждане, за конкретния случай за вреди, причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Незаконосъобразно е всяко бездействие, когато то е извършено в противоречие с предписано от правна норма задължение. Бездействието е основание за отговорност, когато се изразява в неизпълнение на административни правомощия, възложени по силата на служебно или трудово правоотношение в държавна или общинска администрация. Административната отговорност на Националния археологически институт с музей при БАН е посочена в чл. 18, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за паметниците на културата (ЗПКМ - отм., със Закона за културното наследство, обн. в ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г., в сила от 10.04.2009 г.). Съгласно тази норма когато при извършване на строителни и благоустройствени или селскостопански работи се открият находки, които имат признаци на паметници на културата, работата временно се спира. Собствениците и ръководителите на строежа са длъжни да вземат мерки за запазване на откритата находка и да уведомят незабавно общината или най-близкия музей. Органите по издирване, изучаване и опазване паметниците на културата най-късно в едномесечен срок са длъжни да уведомят собствениците на имотите и ръководителите на строежа дали находката представлява паметник на културата и дават указания за мерките, които трябва да бъдат взети за проучването и за запазването му. Когато собственикът е физически лице, средствата за проучване се осигуряват от общината. Данните по делото установяват, че действията на ответника - НАИМ при БАН са в съответствие със закона - касаторите са били уведомени в законния срок, че находката представлява паметник на културата и че трябва да се предприемат спасителни мероприятия. Посочени са компетентните органи - Регионален Бургаски музей и Община Царево. Неоснователно е възражението на касаторите, че последващото теренното проучване в имота следва да се извърши по реда на отменения закон. Прилагането на § 21 от ПЗР на Закона за културното наследство с оглед процедурата по чл. 18, ал. 4 от ЗПКМ (отм., ) е недопустимо, тъй като към момента на отправеното искане до НАИМ при БАН и издаване на разрешителното за теренно проучване е бил в сила Закона за културното наследство (ЗКН). Съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 5 от ЗКН средствата за спасителни теренни проучвания до пълното проучване на терена се предоставят от възложителя, във връзка с чиято инвестиционна инициатива се извършва спасителното проучване. Касаторите не са осигурили финансиране на последващо теренно проучване. Освен това разпоредбата на § 21 от ПЗР на ЗКН не е приложима по отношение на археологическите теренни проучвания, поискани при действието на ЗПКМ (отм.). В този смисъл не може да бъде споделен и доводът, че общината била уведомена за откритите при строежа находки. Доказателствата установяват, че това е станало едва след извършена проверка от страна на Регионалния Бургаски музей на 17.10.2008 г. Правилно исковата претенция е отхвърлена и срещу втория ответник - Министерство на културата. Отговорността на този ответник е ангажирана като следствие от отговорността на първия ответник. След като такава отговорност не се носи от НАИМ при БАН, то не се носи и от Министерството на културата.. Освен това Министерството на културата няма контролни правомощия спрямо други субекти по повод теренно проучване в имот, който попада в зона археологически паметник на културата. Инвестиционният проект за строителство следва да бъде съгласуван с Националния институт за паметниците на културата когато имота попада в зона археологически паметник на културата. Данни за такова съгласуване липсват, а след откриване на находката по време на строителството в имота, задължението за финансиране на последващото проектно проучване на терена е на инвеститора, т. е. на касаторите. Отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ възниква, когато е налице хипотезата на чл. 4 ЗОДОВ - вредите да са пряка и непосредствена последица от вредоносни действия, бездействия или от административен акт. За конкретните искове не може да се приеме, че описаните неимуществени вреди са настъпили по повод неизпълнението на административна дейност. Пряката и непосредствена връзка между вредата като неблагоприятно психическо състояние на касаторите - ищци не е във връзка с противоправното бездействие на ответниците. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,