Решение № 77 от 21.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 201/2016 г.

Решение № 77 от 21.06.2016 г. на ВКС по н. д. № 201/2016 г., III н. о., НК, докладчик председателят Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - гр. Велико Търново срещу присъда № 114 от 25.09.2015 г., постановена по ВНОХД № 190/2015 г., по описа на Окръжен съд- гр. Велико Търново, с която е отменена присъда № 41, постановена на 29.04.2015 г. по НОХД № 875/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Велико Търново и подсъдимата Ю. П. П. е призната за невиновна в това на 04.04.2015 г. в [населено място], на [улица] да е отнела чужди движими вещи на обща стойност 159 лева от владението на собственика им Р. М. И., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои и заварена на мястото на престъплението да е употребила сила, за да запази владението върху откраднатите вещи, като е изцяло оправдана по обвинението да е извършила престъпление по чл. 198, ал. 3, във вр. с ал. 1 НК. В протеста се сочи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, като се поддържа, че въззивният съд е направил неправилен анализ на доказателствата, обсъдил ги е едностранно и не е кредитирал еднопосочните и непротиворечиви показания на свидетелите И., К., У. и Н. Поддържа се, че тези гласни доказателства установяват обстоятелството, че подсъдимата е отнела чантата на И., след което е упражнила физическа сила, за да запази владението върху нея. Предлага се да бъде отчетено, че показанията на тези свидетели се подкрепят и от показанията на свидетелката В., която е възприела подсъдимата и пострадалата да дърпат предмета на престъплението. В протеста и допълнението към него се оспорват изводите на въззивния съд, че имотното състояние на подсъдимата изключва възможността тя да бъде извършител на престъплението и се предлага атакуваната въззивна оправдателна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В хода на касационното производство прокурорът поддържа протеста и предлага да бъде уважен, като възпроизвежда отразените в него доводи. Защитникът на подсъдимата моли касационния протест да не бъде уважаван, а постановената въззивна изцяло оправдателна присъда да бъде потвърдена. Поддържа, че допуснатите и разпитани от въззивната инстанция свидетели установяват, че тезата на обвинението не е доказана. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационният протест е основателен. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила: Касационният съд прецени, че от мотивите на постановената въззивна присъда не може да бъде установена фактическата обстановка, която рещаващият съд е приел. В съдебния си акт съдът е възпроизвел основната информация, съдържаща се в показанията на свидетелите И., У., Н. и В., като не е посочил, кои от тези гласни доказателства възприема и в коя тяхна част. Единствено в мотивите е посочил, че показанията на свидетелката В. опровергават показанията на У. и К. за това, че те са имали възможност да възприемат дърпането на чантата от подсъдимата и пострадалата. В рамките на въззивното производство съдът е длъжен да провери атакувания първоинстанционен съдебен акт и да посочи кой факти, приема за установени и въз основа на кои доказателства. В разглежданото дело основните оплаквания, отразени във въззивната жалба са за неправилно установени факти, като въззивният съд на практика не им е отговорил. Съжденията, че обвинението не е доказано, защото обстоятелствата по делото не са били установени по безспорен начин е неправилно, тъй като именно това е една от основните задачи на съдебния състав, следваща от разпоредбата на чл. 13 НПК. Няма спор, че въззивният съд, като последен съд по фактите, е длъжен да посочи в акта си кое приема за установено и едва след това да съпостави същото с тезата на обвинението. Когато това не е направено по ясен и разбираем начин за касационната инстанция не съществува възможност да установи волята на съда, което е и основание да се прецени, че липсва важна част от мотивите, което представлява съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Единствено и само с оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено и това, че отразеното в атакувания въззивен акт, че обвинителната теза се подкрепя единствено от показанията на пострадалата И. е неточно. По делото са разпитани множество свидетели, като съпоставката на показанията им сочи по- скоро на еднопосочност, а не на противоречие, като единствено обясненията на подсъдимата се отличават съществено от тях. В показанията си и пострадалата и свидетелите У. и Н. поддържат, че са видели дърпането на чантата, като единствено свидетелката В. не е възприела същото, като е обяснила, че се е намирала на разстояние, което не й е позволявало да види предмета, които двете жени са дърпали. Тези доказателства категорично не могат да бъдат преценени като противоречиви, още по- малко да доведат до извод, че обвинителната теза се подкрепя само от показанията на И.. Предвид изложеното, касационният съд прецени, че атакувания въззивен съдебен акт е непълен, защото в мотивната му част липсва информация кои от релевантните за изхода на делото факти съдът е приел за установени. Това нарушение на процесуални правила е съществено и отстранимо, което е и основание постановената въззивна присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение