Решение № 4715 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2157/2017 г.

Решение № 4715 от 18.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2157/2017 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. П. Т. от гр. Ш., обл. С., против решение № 189 от 30.12.2016 г., постановено по адм. дело № 160 по описа за 2016 г. на Административен съд - С., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1012-19-90#4/25.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - С. Изложени са съображения за необоснованост и материалноправни нарушения, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. С., е оспорил касационната жалба в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - С. е решение № 1012-19-90#4 от 25.05.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С., потвърждаващо разпореждане № 2113-19-923#9 от 08.04.2016 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в частта, с която на Г. П. Т. от гр. Ш., обл. С., е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 6 от КСО поради неизпълнение на условието за придобит общ осигурителен стаж 27 години. С постановеното решение Административен съд - С. е отхвърлил жалбата, след като е обосновал правилния извод за издаване на оспорения акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Изводите на съда произтичат от подробната преценка на събраните по делото доказателства, вкл. заключение на съдебно-икономическа експертиза, от която е установено, че общият осигурителен стаж на жалбоподателя, превърнат към трета категория, възлиза на 26 години, 9 месеца и 19 дни. Решението е обосновано и правилно. На основание чл. 69, ал. 6, т. 2 от КСО (редакция - ДВ, бр. 53 от 2014 г.), в сила към датата на подаване на заявлението 11.12.2015 г.), от 1 януари 2012 г. служителите в Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 17, ал. 2, т. 6 от Закона за Министерството на вътрешните работи, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия независимо от възрастта при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени в системата на гражданска защита. С оспорените актове пенсионният орган е зачел по чл. 69, ал. 6 от КСО придобит от жалбоподателя осигурителен стаж като служещ в РД "Пожарна безопасност и защита на населението" с обща продължителност 18 години, 3 месеца и 16 дни към освобождаването му от длъжност на 04.12.2015 г. Спорът между страните е свързан с признаването на придобит осигурителен стаж през периода от 01.09.1992 г. до 08.11.1993 г. Видно от удостоверение обр. УП-3 с № 20-02-08-23/05.02.2016 г., издадено от Директора на Дирекция "Бюро по труда" - Нова загора, филиал Т., през периода 01.09.1992 г. - 02.03.1993 г. жалбоподателят е бил регистриран като безработен по ПМС № 57/1989 г. с рег. № 1150/07.09.1992 г. Не са представени надлежно оформени документи, удостоверяващи положен от лицето труд през същия период и през периода 02.03.1993 г. - 07.11.1993 г. в СМЕК "Балканбас" - С., рудник "Шешкинград". На основание чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Съобразно изискването на ал. 3 документите по утвърден образец се издават въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд. В случаите, когато документите по ал. 3 липсват, разпоредбата на ал. 5 допуска възможност осигурителите или техните правоприемници по изключение да издават удостоверения за осигурителен стаж и трудово възнаграждение или за осигурителен доход и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и за осигурителния доход. В представената трудова книжка е вписано, че трудовото правоотношение между жалбоподателя и СМЕК "Балканбас" - клон Девина е било прекратено на 01.09.1992 г. Вписано е, че от 08.11.1993 г. лицето е започнало работа в "Шешкинград" като надземен помпиер. Съгласно заключението, изготвено от вещо лице - специалист по икономика на труда, в партидната книга в партидата на Г. Т. за 1993 г. има залепени разплащателни фишове само за м. ноември 1993 г. - 17 отработени дни и м. декември 1993 г. - 22 работни дни. В подадената касационна жалба се признава обстоятелството, че през периода 01.09.1992 г. до 02.03.1993 г. жалбоподателят е бил регистриран като безработен. Неподкрепено от надлежни доказателства по смисъла на чл. 40, ал. 1 и 3 от НПОС е следващото твърдение, че от 02.03.1993 г. е започнал работа в мина "Шешкинград". Недопустимо е доказването на осигурителен стаж да се извършва с гласни доказателства в съдебното производство по реда на чл. 145 и следв. от АПК във вр. с чл. 118 от КСО. При липса на автентични документи за осигурителен стаж лицата разполагат с възможност за предявяване на иск по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Като е приел, че оспореният административен акт е материално законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - С. е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,