Решение № 5146 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12928/2014 г.

Решение № 5146 от 11.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12928/2014 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Лозенец" - гр. София, срещу решение № 5325 от 04.08.2014 г. по адм. д. № 3704/2014 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, 15 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - Мохсен Мохамед Абдел Карим от гр. София, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5325 от 04.08.2014 г. по адм. д. № 3704/2014 г., Административен съд - София-град, първо отделение, 15 състав, е отменил заповед № Т 862 от 21.01.2014 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Лозенец" - гр. София, потвърдена с решение № РД 01 - 147 от 10.03.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане и е изпратил делото като преписка на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Лозенец" - гр. София за решаване на въпроса по същество при спазване на дадените в мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно по следните съображения: По делото е било установено, че Мохсен Мохамед Абдел Карим от гр. София е подал молба декларация № Т - 862 от 27.12.2013 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП, която е формулирал "за лекуване на зъбите 300 лв. ". От съдържащите се на стр. 18 от първоначалното дело уведомления става ясно, че домът на кандидатстващото за социална помощ лице, находящ се в гр. София, ул. Христо Станчев № 17, е бил посетен от органите по социално подпомагане съответно на 09.01.2014 г. и на 13.01.2014 г. В тези уведомления обаче единственото, което е посочено като изискване към Карим е било да представи разходооправдателен документ за направеното лечение. Видно от административната преписка, той е представил документи за необходимост от стоматологично лечение. В изготвения социален доклад от 17.01.2014 г. е отразено, че в следствие на ненамирането на лицето на адреса не може да бъде изготвен обективен социален доклад. Посочено е също така, че Карим има регистрирана фирма "Стоянка" ЕООД, а едновременно с това, че няма данни дали е собственик на капитала на търговско дружество. Освен това е отразено, че лицето притежава собствено жилище, състоящо се от две стаи, хол, кухня, баня и сервизни помещения, като е посочен нотариален акт от 04.05.1999 г. На основание чл. 13, ал. 2 от Закона за социално подпомагане (ЗСП) социалните помощи се отпускат със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или от упълномощено от него длъжностно лице след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани със социална анкета. Допълнителната разпоредба на § 1, т. 13 от ЗСП дефинира понятието "социална анкета" като дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социално подпомагане, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. В хода на социалната анкета се установяват всички факти и обстоятелства от значение за заявеното право на социална помощ. Социалната анкета следва да бъде извършена при спазване на правилата, установени в чл. 27 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Според алинея първа от посочения текст, в срок до 20 дни от подаването на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад съгласно приложение № 2. Социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по постоянен адрес - чл. 27, ал. 2 ППЗСП. В случая изискванията на чл. 27, ал. 3 и 4 ППЗСП формално са били спазени, но непровеждането на социална анкета в дома на Карим е довело до неизясняване на факти и обстоятелства от съществено значение за случая. В хода на съдебното производство до разпит е бил допуснат свидетеля Димитър Стоянов Димитров, който е дал показания в смисъл, че в жилището на ул. "Христо Станчев" е обитаема само една стая, в която живеят Карим и неговата майка, както и че това жилище е в лошо състояние. Недопустимо е административният орган да прави изводи относно жилището на лицето без изобщо да е извършен оглед на това жилище. Освен това жалбоподателят е представил пред съда декларация пред НСИ, че през 2013 г. управляваното от него предприятие не е извършвало дейност и не е отчело приходи и разходи, а в ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2013 г., дружеството е посочено като нефинансово предприятие. По отношение на "Стоянка" ЕООД следва да се има предвид, че тази фирма не е декларирана при подаването на молбата декларация от 27.12.2013 г. Наличието й е установено от органите по социално подпомагане в хода на административното производство. При повторното разглеждане на административната преписка в тази връзка следва да бъде изяснен правнорелевантният факт дали Карим е собственик на капитала на търговско дружество, което е изискване на чл. 10, ал. 1, т. 2 ППЗСП. При така изложената фактическа обстановка се налагат изводите, че при провеждане на административното производство са били нарушени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК. Първата задължава административният орган да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая преди да пристъпи към издаване на административния акт. Доказателствата се събират служебно от административния орган, проверяват се и се преценяват от него - чл. 36, ал. 1 и 3 АПК. При проведеното административно производство цитираните норми са били нарушени, което само по себе си води до отмяна на административния акт. Стигайки до аналогични фактически и правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Процесуалният представител на ответника не е направил искане за присъждане на разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,