Решение № 10648 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3228/2017 г.

Решение № 10648 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3228/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "С." АД, седалище и адрес на управление гр. Р., бул. "Априлско въстание" № 23 срещу Решение № 7 от 2.02.2017 г. на Административен съд, гр. Р., постановено по административно дело № 177/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на "С." АД срещу Заповед № 06-067 от 21.10.2016 г. на началника на Регионален отдел "С. Ц. Б." в Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, с която на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите му е приложена принудителна административна мярка "спиране на експлоатацията на съоръжение с повишена опасност", монтирано на територията на пункта за пълнене на бутилки с обем до 5 dm3 с местонахождение гр. Р., Източна промишлена зона, на пътя за ж. к. "Орел" до извършването на периодичен технически преглед, който да установи, че съоръжението е годно за безопасна експлоатация.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - "С." АД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Сочи, че съдът не е отчел, че в оспорената заповед не е посочен нормативният акт от който е разпоредбата на чл. 265, ал. 1, т. 2, б. "а", което е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е посочено коя хипотеза на чл. 2 от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане (Наредбата) органът е приел, че е налице.

Излага подробно фактите по делото и сочи, че към датата на издаване на заповедта на процесното съоръжение е извършен технически преглед. Сочи, че единствено поради неизпълнение на правомощията на служителите на Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" не е налице вписване в ревизионната книга. Счита, че не може да носи отрицателни последствия от неизпълнението на задълженията на държавните служители. Сочи, че е отправял три поредни искания за издаване на дубликат на ревизионната книга - на 17.10.2016 г., на 14.11.2016 г. и на 15.11.2016 г., на които длъжностните лица не са отговорили. В нормативната уредба няма основание за спиране на експлоатацията на съоръженията, когато извършен технически преглед не е записан в ревизионната книга.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. П. Р. от 23.05.2017 г. на Административен съд, гр. Р., с което е отменен мълчаливия отказ на началника на Регионален отдел "С. Ц. Б." в Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" да се произнесе по заявление на "С." АД за издаване на дубликат на ревизионната книга на съоръжението. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Б. Б., Адвокатска колегия, гр. Ш..

1. Ответникът по касационната жалба - началникът на Регионален отдел "С. Ц. Б." в главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" в Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Съдът не е обсъдил приложения по делото ревизионен акт № 14 от 20.10.2016 г. Следвало е да изиска становище от органа по ревизионния акт. Последното е необходимо с оглед на преценката за спазване на принципите на чл. 4, 7 и 9 АПК. Налице са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и решението е необосновано, поради което следва да се отмени и делото да се върне на съда за ново разглеждане.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. "С." АД е ползвател на пункт за пълнене на бутилки до 5 dm3, находящ се в гр. Р., Източна промишлена зона, на пътя за ж. к. "Орел".

1. На 14.10.2016 г. контролни органи извършват проверка на пункта и констатира, че не е представена ревизионна книга на съда със заводски № 934, захранващ газовата инсталация на пункта; не е представен документ за извършен периодичен технически преглед на съда след 28.08.2012 г.; не е представено досие на съда.

1. На 17.10.2016 г. "Е." ООД, лицензирано лице по чл. 253, ал. 1, т. 2 от Наредбата, извършва технически преглед на процесния съд, за което издава Сервизен протокол № 01 от 17.10.2016 г.

1. На 20.10.2016 г. главен инспектор в Регионален отдел "С. Ц. Б." в Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" извършва периодичен технически преглед на съда, работещ по налягане, и констатира, че отговаря на техническите изисквания, поради което съставя Ревизионен акт № 14, в който сочи, че съоръжението остава в експлоатация.

1. На 21.10.2016 г., със Заповед № 06-067, издадена на основание чл. 49, ал. 1, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) началникът на Регионален отдел "С. Ц. Б." в Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор" прилага на "С." АД принудителна административна мярка "спиране на експлоатацията на съоръжение с повишена опасност", монтирано на територията на пункта за пълнене на бутилки с обем до 5 dm3 с местонахождение гр. Р., Източна промишлена зона, на пътя за ж-к- "Орел" до извършването на периодичен технически преглед, който да установи, че съоръжението е годно за безопасна експлоатация.

В мотивите на заповедта е прието, че съд, работещ под налягане, за съхранение на втечнен въглеводороден газ, рег. № РзСН 0800, с обем 10 200 литра, работно налягане 16 bar, заводски № 934 се експлоатира без извършен технически преглед, съгласно чл. 265, ал. 1, т. 2, б. "а".

1. В хода на съдебното производство "С." АД представя документация за съоръжението и съда до датата на проверката - 14.10.2016 г., както и доказателства за отправено до органа на 17.10.2016 г., на 14.11.2016 г. и на 15.11.2016 г. искане за издаване на дубликат на ревизионната книга на съоръжението, на които длъжностните лица не са отговорили.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приема, че актът е мотивиран като са посочени фактически и правни основания.

Съдът приема, че актът е и в съответствие материалноправните разпоредби. Приема за безспорно по делото, че процесният съд е "съоръжение под налягане" по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата и поради това подлежи на периодични технически прегледи през четири години съгласно чл. 265, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредбата. Последният доказан технически преглед е бил на 3.08.2011 г.

Съдът приема, че действително на 20.10.2016 г. е извършен технически преглед, но констатациите от него не са отразени по предвидения в чл. 277 от Наредбата ред. С оглед на разпоредбата приема, че прегледът завършва с издаването на ревизионен акт. От показанията на свидетеля Н. Г., извършил проверката на 20.10.2016 г., е безспорно, че ревизионен акт не е съставен поради липсата на ревизионна книга. Съдът счита, че отказа за заверка на ревизионната книга не може да бъде предмет на инцидентен контрол.

Въз основа на това съдът приема, че са налице материално-правните предпоставки за издаване на акта, поради което прави извод за неговата законосъобразност и отхвърля жалбата.

Изводът на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от трите порока на чл. 209, т. 3 АПК. Макар да твърди, че обжалваното съдебно решение страда и от порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила касаторът фактически не сочи доводи в подкрепа на това твърдение. Налице е бланкетно посочване на порока съществени нарушения на съдопроизводствените правила допуснати от съда в хода на съдебното производство, с оглед на което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 и 2 АПК съдът не следва да обсъжда този порок на съдебния акт.

Касаторът счита, че съдът неправилно е ценил допуснатото от органа нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е отчел, че в оспорения акт не е посочено наименованието на нарушения нормативен акт, а само разпоредбата от него, както и не е посочено коя от хипотезите на чл. 2 от Наредбата органът счита, че е осъществена.

Видно от съдържанието на оспорения акт органът действително не е посочил наименованието на нормативния акт, от който е нарушената разпоредба на чл. 265, ал. 1, т. 2, б. "а". Това безспорно е непрецизност на акта, но в случая, с оглед на предмета на акта, за касатора е било напълно наясно, че става въпрос за Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръженията под налягане. Допусната непрецизност не се е отразила на правото на касатора на защита, нито препятства проверката за законосъобразност на акта.

От съдържанието на акта е видно също, че органът не е посочил процесният съд в коя от хипотезите на чл. 2 от Наредбата попада, т. е. не е квалифицирал проверения съд като вид съоръжение под налягане. Съдът приема за безспорно между страните, че процесният съд е такъв по смисъла на чл. 2, т. 1 от Наредбата. Но нито в акта за проверка от 14.10.2016 г., нито в оспорената заповед, нито в друг, представен от органа документ е уточнен вида на съоръжението. Наред с това, още в жалбата, с която е сезиран съдът, изрично касаторът сочи като нарушение неуточняването на хипотезата на чл. 2 от Наредбата. В хода на съдебното производство съдът не е обявил на страните за безспорно по делото, че процесния съд е съоръжение по смисъла на чл. 2, т. 1 от Наредбата.

Напълно възможно е този извод на съда да е правилен, но при липса по делото на доказателства за подвеждането на процесния съд под някоя от хипотезите на чл. 2 от Наредбата съдът не би следвало да стори това вместо органа. Непосочването на вида на съоръжението по смисъла на чл. 2 от Наредбата е съществен пропуск на оспорената заповед, защото подвеждането на съответния съд/съоръжение към някоя от хипотезите на чл. 2 от Наредбата гарантира нейната приложимост, т. е. приложимостта на установените в нея изисквания. Наредбата визира различни по своя характер съоръжения под налягане по отношение на които са приложими различни изисквания. Следователно, точното посочване на вида на съоръжението по смисъла на чл. 2 от Наредбата първо, е елемент на законосъобразността на акта, и второ, е гаранция за правилната преценка на приложимото техническо изискване.

В случая, органът приема, че на процесния съд не е извършен периодичен технически преглед съгласно чл. 265, ал. 1, т. 2, б. "а" от Наредбата. Но б. "а" визира три вида съоръжения под налягане по смисъла на чл. 2 - тези по т. 1, 3 и 4. Коя от тези възможности в случая е налице от оспорения акт не е ясно, а това значи, че не може да се провери относимо ли е към процесното съоръжение изискването на чл. 265, ал. 1, т. 2, б. "б" от Наредбата.

Видно от изложеното налице е непълнота на правното основание на оспорената заповед, което е съществено, защото не дава възможност да се извърши ефективен контрол за законосъобразност.

Основателен и е доводът на касатора за противоречие на оспорената заповед с материалноправните предпоставки на чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗТИП. Принудителните административни мерки по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗТИП имат за цел да преустановят неизпълнението на установените изисквания в глава пета на закона "Технически надзор на съоръженията с повишена опасност", както и неизпълнението на установените с нормативни административни актове изисквания към тези съоръжения. Следователно, по своя характер това са преустановителни мерки. Те целят да се преустанови установеното от компетентните орган правонарушение.

В случая, видно от доказателствата по делото, към датата на проверката - 14.10.2016 г. безспорно съоръжението е било използвано в нарушение на нормативните изисквания, но към датата на издаване на заповедта - 21.10.2016 г., съоръжението вече е било изправно, като изправността му е установена от компетентно длъжностно лице.

Вярно е, както приема съдът, че разпоредбата на чл. 277, ал. 1 от Наредбата изисква резултатите от техническите прегледи по чл. 265, ал. 1, т. 2- 8 от Наредбата на стационарните съоръжения да бъдат записани в ревизионните им книги, като се попълва ревизионен акт с нормативно определено съдържание, но липсата на ревизионна книга, съответно невписването в ревизионната книга на резултата от проверката не е правното основание за прилагане на процесната мярка. Правното основание е нарушената разпоредба на чл. 265, ал. 1, т. 2, б. "б" от Наредбата. Но доказателствата по делото по безспорен начин доказват, че към датата на издаване на заповедта 21.10.2016 г., това твърдяно нарушение не е налице - издаден е ревизионен акт от компетентно длъжностно лице.

Впрочем, от доказателствата по делото не се установява резултатите от извършената на 14.10.2016 г. проверка да са вписани в ревизионната книга, но от този факт не следва, че проверката не е осъществена, нито че резултатите са невалидни. Напротив. Резултатите от проверката са послужили като основание на орган да издаде оспорения акт, а и съдът ги е приел като годно фактическо основание за издаване на заповедта. Наред с това, от доказателствата по делото е безспорно, че ревизионен акт е съставен, но той не е вписан в ревизионната книга на съоръжението, а не както приема съдът, че ревизионен акт не е съставен поради липсата на ревизионна книга. Приложения на л. 53 от делото акт е ревизион, издаден е от компетентно длъжностно лице и установява релевантния факт.

Дали е налице друго нарушение на изискванията на закона и на наредбите, издадени въз основа на него, не е предмет на настоящото дело. Съдът не може да подменя правното основание за издаване на мярката още повече, че няма правна норма, която да установява, че невписването на резултатите от извършената проверка е равно на липса на проверка. Следва да се посочи, че липсата на ревизионна книга е установена от проверката на 14.10.2016 г., но органът не е счел, че е основание за прилагане на принудителната мярка по чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗТИП.

Видно от изложеното съдът неправилно е тълкувал и е приложил материалния закон, в резултат на което е направил неправилен извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението му като неправилно следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна, поради което съдът следва да постанови решение, с което да отмени Заповед № 06-067.

С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото същите са в размер на 75,00 лв. държавна такса и 840,00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие № 645 от 21.12.2016 г., фактура № 2044 от 21.12.2016 г. и банково извлечение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд